Да убиеш мечтател.
Можеш да опиташ.
Превърни се в предател,
и не спирай да отричаш.
Отрежи му ръцете.
Да не може да прегръща.
Подкоси му нозете,
за да спре да се връща.
Изгори му очите.
Да не търси утеха.
Във небето, в сълзите.
Остави го без дреха.
Остави го беззвучен.
Оголял до костица.
И пробий го в гърдите
със хиляда карфици.
После дълго копай.
И хвърли го дълбоко.
Всяко начало е край.
И това е жестоко.
...
Но когато се върнеш.
След година, след две.
И разбрал си, че в тебе
също бие сърце.
И полееш със сълзи,
този призрачен ров.
Щом лежи там мечтател...
Ще покълне... Любов.
Автор: Ariadna