Любов моя, готов ли си да останеш с мен... завинаги?
Дори когато ти се иска да избягаш, защото пак държа се като луда, пак не мога да те чуя?
Дори когато е по-лесно да си тръгнеш, ще избереш ли трудното? Ще останеш ли?
Когато усмивката изчезне от лицето ми, ще я върнеш ли? Ще ме накараш ли отново да се смея като малко дете на шегите ти?
Дори когато денят ти е бил труден и се чувстваш зле, ще изслушаш ли моите грижи и тревоги? Ще споделиш ли мъката ми?
Когато крещя, че искам да си вървиш, ще останеш ли тогава?
Когато отново и отново избирам грешния път, ще вървиш ли заедно с мен, за да сме двама?
Ще повярваш ли в мен, когато никой друг не иска да повярва? Ще ме накараш ли да бъда силна, да бъда смела?
И когато с лудост и наивност пак проваля всичко, ще останеш ли с мен? Ще ми простиш ли?
Ще ме стоплиш ли, когато навън е студено? Ще ме прегърнеш ли, когато сърцето ми отново е ранено?
Ще ми говориш ли нежно дори когато ти се иска да крещиш?
Когато светът сякаш пак е срещу мен, ти ще бъдеш ли до мен? Ще останеш ли, дори да знаеш, че няма да е лесно? Но обещавам ти, че ще е прекрасно!
Ще бъдеш ли тук, кажи ми, когато няма никой друг? Ще ме подкрепиш ли, ще бъдеш ли моето рамо?
Нищо друго не ми трябва, любов моя, само да знам, че ще останеш с мен. Че винаги ще бъдем двама!
