Ще ме обичаш ли, когато правя грешки?
Когато като луда крещя и сякаш не искам да чуя думите, с които ме успокояваш...
Ще ме обичаш ли, когато сякаш се предавам, останала без никакви сили?
Ще ме вдигнеш ли тогава, ще ме накараш ли отново да повярвам в себе си?
Ще ме обичаш ли и в най-трудните ми дни, когато искам просто да се скрия от света и да поплача?
Когато ме виждаш слаба, но толкова искрена и истинска пред теб...
Понякога сякаш няма да съм аз, защото болката ще е по-силна от мен...
Ще ме обичаш ли, когато не ставам за обичане - луда, дива, тъжна, мрачна, сякаш изгубила себе си?
Защото, любов моя, ще има и такива дни...
Не винаги ще е красиво, не винаги ще е лесно, но моля те, обичай ме дори тогава!
Защото аз ще те обичам, дори повече!
