Професорът по психофизиология и водещ изследовател на позитивните емоции в университета в Северна Каролина Барбара Фредериксън провежда серия от експерименти, които преобръщат традиционната ни представа за романтичната любов.
Това не е вечната любов, на която едва ли не се държи бракът и не е страстната тъга по младостта, подгрята от хормони. Влюбването е по-земно, просто и достъпно чувство, което сме способни да изпитваме всеки ден, дори и ако сме самотни, смята Фредериксон. Тя нарича любовта "микромоменти на позитивен отклик“. В тези моменти ние чувстваме душевнатавръзка с другия човек, стопля ни вълна от положителни емоции. Мъж или жена, дете или близка приятелка, приятел или колега, дори непознат човек на улицата може да предизвика това чувство у нас, psychologies.ru.
Има обаче едно условие – за да се чувства любовта трябва да се намираш във физическа близост с човека. Ако в даден момент вашият любим не е до вас – вие не сте влюбени един в друг, обяснява теорията си психологът. Вие може да изпитвате чувство на привързаност към партньора си или да ви е мъчно за него, не тялото ви се намира извън зоната на любовта.
За да разбере защо се случва така, е важно да се види как любовта работи от гледна точка на биологията. Както всички емоции и тя има своята биохимична и физиологична съставна. Смятало се е е, че за разлика от някои други положителни емоции като радост и щастие, не е възможно любовта да бъде "генерирана“ сама по себе си – тя се ражда само в двойка. Трите главни "играча“ в биологичния механизъм на любовта са т.нар. огледални неврони, хормонът на привързаността окситоцин и блуждаещият нерв, който съединява мозъка със сърцето. Всеки от тях по своему ни помага да създадем и укрепим връзката с другия и всеки участва в микромоментите на любов.
"Напр. блуждаещият нерв стимулира най-малките лицеви мускули и подобрява зрителния контакт, като прави мимиката ни подобна на тази на събеседника, пояснява д-р Фредериксон. - Той дори настройва мускулите на средното ухо така че преди всичко да различим гласа на любимия или любимата сред шума, който ни заобикаля."
Потенциалната си способност да обичаме може да се изясни, като се измери сърдечния ритъм към честотата на дишане – това се нарича тонус на блуждаещия нерв. Колкото по-висок е тонусът на блуждаещия нерв, толкова по-добре контролираме емоциите си, поведението, по-внимателни сме, общителни, дружелюбни и по-силно и често чувстваме любов.
Екипът от учени под ръководството на Фредериксон е установил, че дори е възможно да се предизвика любов – участниците в експеримента, които практикували будитската медитация, която се състои в съсредоточаването върху чувствата на нежност, топлота, съчувствие към другия и мислено му желаят любов, сила, щастие и здраве), значително са повишили своя тонус на блуждаещия нерв. Той, от своя страна, им е помогнал да преживеят повече микромоменти на любов през деня. Освен това, нарасналата необходимост от обич е подобрила здравето им, тъй като колкото по-висок е тонусът на блуждаещия нерв, толкова по-нисък е рискът от сърдечно-съдови заболявания, диабет и имунитетът се засилва.
Резултатите от експериментите били толкова впечатляващи, че Фредериксон е била поканена да представи доклада си пред Далай Лама.
"Любовта е жизнено важен витамин, от който всички имаме нужда, казва Фредериксон. Микромоментите на любов ни носят усещане за щастие и удължават живота ни и колкото повече са – толкова по-добре“
