86 дни, броя времето от седмо до седмо число. Броя го в месеци. 1,2,3... Времето на най-голямата свобода в живота ми и физическа и психическа. Време, което е само за мен и мога да правя, каквото си искам, с когото искам, както искам… И спря.
Абсолютно непланирано може би в онзи момент, когато те погледнах в очите и се разплаках. Спря с осъзнаването, че няма да се обадиш, че не отговаряш на съобщенията ми. Спря с нежеланието ми да стана от леглото, потъна в оня ми ти сняг.
7 януари – 7 февруари
7 януари – 7 март
7 януари – 7 април
Ти знаеш ли какво мога аз? Мога да пренеса размазана котка от Цариградско шосе, държейки я за червата, за да я погреба достойно, мога да ходя три часа след коремна операция, мога да съм вярна, мога да изяждам четири четири биг-мака един след друг, мога да връзвам черешова дръжка с език за пет секунди, мога да разчета технически паспорт на сграда и да го напиша на разбираем език, мога да спрягам глаголи в plus-que-parfait, мога да възстановя прерязан кабел.
Мога да живея от седмо до седмо число и да ти напиша: "Ти за какъв се мислиш?", когато благоволиш да драснеш в Скайп, а после да ти дам да смачкваш свободата ми като лист хартия, на който са изписани всичките ми желания.
Мога да напиша хиляда и сто думи и да си вярвам, че имат някаква стойност, просто защото идват от сърцето ми. Не ме интересува стойността ми за теб.
Не знаех, че мога да съм вярна на някого, дето го нямам. Не знаех, че най-големият ми кошмар – да съм сама, приемам напълно спокойно – ти просто не си излизал от главата ми. Така ми е добре. Не чувствам липса. Как те няма, като сутрин те изпивам с кафето си… Само, докато те чакам зная, че не греша. Зная.
Мога да се залъгвам, че всяка една дума тук има някакво значение… Тук ми е добре на 7 януари. Тук съм себе си и друго не ми трябва.
Н-а-и-с-т-и-н-а- л-и -н-е г-о у-с-е-щ-а-ш?
Мога да напиша това, да се прескоча, да го публикувам, да се усмихна и да кажа на живота: Продължавай!
Източник: milasum.blogspot.bg
