С времето научаваме, че само онзи, който е способен да ни обича заедно с нашите недостатъци, без да иска да ги промени на всяка цена, може да ни дари с щастието, за което сме мечтали.
С времето научаваме, че ако сме застанали до някого, само за да споделим с него самотата си, накрая ще стигнем до там, че вече няма да го забелязваме.
С времето научаваме, че истинските ни приятели се броят на пръсти и онзи, който не се бори за тях, рано или късно ще се види заобиколен само от НЕистински приятели.
С времето научаваме, че думите, казани в изблик на гняв, могат да продължат да звучат през целия ни живот и дори да се превърнат в жива рана.
С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом.
С времето научаваме, че ако раним сериозно някой приятел, след това приятелството ни никога няма да бъде същото.
С времето научаваме, че дори и да си бил щастлив със своите приятели, някой ден ще изпиташ болката от самотата, когато си отидат.
С времето научаваме, че всеки опит, преживян с жив човек, може да ти даде нещо, което никога няма да се повтори.
С времето научаваме, че онзи, който презира или унижава другите, след време ще страда по същия начин, дори и двойно повече.
С времето научаваме, че ако прибързваме и насилваме нещата и събитията, краят, който очакваме, няма да бъде желаният от нас.
С времето научаваме, че най-хубавото в живота не е бъдещето, което очакваме, а онзи миг, в който сме си мислили и мечтали за това бъдеще.
С времето научаваме, че макар да се чувстваме щастливи с тези, с които сме заедно в момента, ще ни липсват ужасно и онези, които вече ги няма при нас.
С времето научаваме, че когато се опитваме да простим или да поискаме прошка, да кажем, че обичаме, че ни е мъчно, че имаме нужда, че се чувстваме самотни - пред един гроб, това вече няма никакъв смисъл и не може да промени нещата…
Хорхе Луис Борхес
