Живял някога един владетел. Той имал четири жени.
Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал й най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките й прищявки.
Другата любимка на царя била третата му жена. Тя била бляскава и самоуверена, а той много се гордеел с нея и полагал много усилия тя да бъде забелязана от другите. Често я показвал на други владетели. Но тя била капризна и непостоянна и той се страхувал, че може да го изостави.
Втората жена на владетеля била добра, нежна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея и да й се довери в трудни времена. Но понякога я пренебрегвал заради първите две и не й отдавал нужното внимание и обич.
Първата жена на царя била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, и най-ценните съвети. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.
Един ден, царят се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.
Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любимка.
- Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб... Знаеш, че умирам. Ще дойдеш ли с мен? – попитал я той.
- О, това е невъзможно. – отговорила жената – съжалявам, но трябва да те изоставя завинаги.
Огорчил се царят и повикал третата си жена. И на нея задал същия въпрос. Но получил подобен, дори още по-разочароващ отговор:
- Не, царю, не мога да дойда с теб. Аз ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.
Дошъл ред на втората жена.
- Ти беше толкова грижовна и търпелива с мен. Аз умирам и искам да те помоля да дойдеш с мен.
- Мога да дойда с теб само до гроба ти, владетелю мой – отговорила жената – Оттам нататък ще трябва да продължиш сам.
Царят бил съкрушен. В последния си миг, той осъзнал, че всичките му усилия и грижи за любимите му жени са били напразни.
В този миг се появила първата му жена. И казала тихо:
- Аз ще дойда с теб, любими мой... Ще бъда с теб винаги, където и да отидеш, каквото и да се случва.
Царят въздъхнал от облекчение и си помислил: „Трябваше да се грижа повече за нея, когато все още можех... Как допуснах да я пренебрегвам за сметка на другите, които сега ме изоставят."
Досетихте ли се кои са четирите жени на владетеля и кой е той?
Владетелят е човекът.
Четвъртата жена, за която той се грижи най-усърдно, храни и облича – това е неговото тяло. Когато умира, човек неминуемо се разделя с тялото си.
Третата жена е богатството, общественото положение, славата и притежанията. Колкото и да ги трупаме и гордеем с тях, в края на живота те отиват при друг.
Втората жена са семейството и приятелите. Понякога пренебрегвани, те са там – добри и търпеливи. Но те могат да изпратят човек само до гроба му.
А първата жена е човешката душа. Много често забравена, оставена без храна и подкрепа за сметка на всичко останало, тя може да отслабне, да залинее и дори да боледува. Но е винаги с нас. И след смъртта.
Грижете се за душата си. Не я пренебрегвайте за сметка на ненужни и маловажни неща. Направете я силна и я пазете чиста. Тя е вашият най-силен и верен стожер, най-безценният дар, който ще ви придружава във вечността.
