Знам един ден ще ме попиташ дали искам да прекарам живота си с теб. До последния ми ден, до последния ми дъх, да бъда с теб, до теб... да бъдем двама. Ще ме попиташ дали съм готова, дали съм сигурна, дали го искам с цялата си душа.
И преди да ти кажа "Да", искам да чуеш това!
Винаги съм била романтичка, дори все още вярвам в красиви приказки с щастлив край. Вярвам също, че всеки сам пише своята приказка в живота, а ти, любов моя, си в заглавието.
Ти дойде точно тогава, когато имах нужда от някой, който да ми покаже, че любовта съществува. Онази истинската. Не фалшивата, не позьорската, не лъжещата, не временната.
Онази най-искрената, която понякога боли. Която носи със себе си изпитания, през които само истински обичащите се могат да преминат. И ние преминахме. Бяхме объркани и несигурни, залитахме, страдахме, но никога не се отказахме един от друг. Минахме през бурята, за да видим и усетим слънцето.
Израснахме заедно като хора, като възрастни, като двойка.
Аз те научих да повярваш поне малко в приказките, ти ме научи да бъда по-добра и смирена.
Не си давахме напразни обещания, ала никога не се предадохме, вървяхме заедно напред. В най-трудните моменти, в най-мрачните дни, винаги един до друг!
Разголихме душите си един пред друг, разкрихме най-тъмните си тайни, видяхме всичките си недостатъци, но въпреки това избрахме да сме заедно. Такива каквито сме - грешни, понякога луди, наивни, малко безразсъдни, но истински един с друг. Винаги обичащи, винаги искрени.
Да, любов моя, ти си в моята приказка и това ме прави щастлива.
Друг живот да имам, пак теб ще избера. И друг да е сценарият на моята история, искам пак ти да си героят в нея.
А когато някой ден ме попиташ дали искам да прекарам живота си с теб, отговорът вече ще е ясен.
Той е много повече от просто "Да"!
