Почакай, заслужава си.
Замислял ли си се, че може би вселената прави всичко възможно две души да се намерят?
Замислял ли си се, че тя ти взима едно, но ти дава друго, дори по-хубаво от това, което ти си искал?
Замислял ли си се, че един ден всичко добро, което си направил, вселената ще ти го върне?
Знам колко е трудно да повярваш в това, когато си наранен и не виждаш светлина в края на тунела. И също знам колко е трудно да си тръгнеш от някого, за когото те е грижа истински.
Знам колко е трудно да захвърлиш всички хубави и лоши моменти и спомени. Това не е галерия в телефона, която просто да изтриеш.
Животът не е лесен и никога не е бил, но това не означава, че трябва да се фокусираш върху неговата лоша част.
Не се фокусирай върху този, който си е тръгнал, а върху тези, които остават.
Фокусирай се и се огледай кой се старае, за да види усмивката ти.
Фокусирай се върху този с топлата прегръдка и нежно сърце.
Фокусирай се върху хората, които те ценят и обичат, без да имат полза. Които те подтикват да надграждаш себе си и да се развиваш.
Знам, че ги има.
Огледай се.
Със сърце, не с очи.
Позволи си да бъдеш обичан, както си обичал ти. Позволи да бъдеш обгрижван и ценен.
Нека е взаимно.
Дай си почивка, но не спирай да опитваш. Правилните хора ще дойдат, когато се освободиш от страховете си. Най-често се появяват на пръсти, без да дават ясен знак.
Бъди нащрек и запомни: Вселената винаги балансира везните в живота ти.
Тя няма да вземе, без да ти даде.
Почакай, заслужава си.
Източник: С дъх на розово вино
