Мислите, че любовта е феерия от емоции? Лирика, шум на ангелски крила и пеперуди в стомаха? Помислете пак или по-добре си дайте време, докато не се запознаете от първо лице с тази адска стихия...
Любовта е разхвърляна и грозна. Може да бъде с аромат на рози и кадифено мека, но няма как да не се убодете поне веднъж до кръв. Истинската любов е безусловна, защото не можеш просто ей така да вдигнеш ръце от нея. Продължаваш да се бориш и бориш… И наистина се бориш, защото знаеш, че си заслужава всяка сълза, всяка болка, всяка усмивка и всеки смях.
Да обичаш някого значи да виждаш всичките му недостатъци, странности и разочароващи навици и да се научиш да ги обичаш точно толкова, колкото всички атрактивни неща. Когато пуснеш нуждата от перфектен партньор, можеш да прегърнеш целия човек.
Да обичаш някого е много повече от това да отидете заедно на хубав ресторант. Това е да прекараш три часа над печката, за да му приготвиш любимото ястие. Да търсиш пресни подправки, да режеш зеленчуци на перфектни кубчета и да разбъркваш до безкрай, докато не създадеш взрив от любов в бълбукащата тенджера на печката. И то, не защото непременно се наслаждаваш на готвенето или искаш да го впечатлиш, а защото искаш да доставиш радост.
Да обичаш някого е да оставиш това, което се е случило в миналото, и да живееш пълноценно в настоящето. Да простите един на друг за това, което сте казали или не сте казали, за старите рани и безсмислените грешки.
Любовта не е холивудски филм, нито пък готин и страстен роман, който приятелка ти е препоръчала. Тя е истинска, точно като нас самите – непостоянна, понякога „ръбата” и често болезнена. Не се изразява в скъпи подаръци и луксозни почивки, а в това да вдигнеш капака на тоалетната и да събереш мръсните чорапи от пода...
Любовта не е просто чувство, а посвещаване. Не се предаваш, когато вече не ти е забавно и интересно. Не обръщаш гръб, когато стане грозно. Не, любовта е всичко разхвърляно, но и всичко красиво. Бориш се. Обичаш. Живееш…
