Благодаря ти, че си тук. Благодаря на съдбата, кармата, глобалното затопляне, бившите ти гаджета. Много мразя думата "гадже", но за това някой друг път. Та, благодаря им на въпросните, че те обичаха, мразеха, грижеха се, нараниха те, за да може всяко едно такова и подобно на това действие да те води към мен. Искам да ти се извиня, че няма да ти обещавам…. Нищо няма да ти обещавам.
На първо място няма да ти обещая вечност. Няма да ти обещая утре. Извинявай, ама наистина извинявай, но няма как да ти кажа "ще съм с теб завинаги и след това", след като и двамата не знаем това "завинаги" какво ни е подготвило. Но пък мога да ти предложа своето днес. Не е много, но в тия неща не харесвам лакомията. Разполагам единсвено и само с него.
Извинявай, че не си ми първият. Няма защо да си кривим душата, но ти си обичал, както и аз. Събуждал си се, не един път, и си виждал целия смисъл в нечии очи. Мечтал си за определена усмивка. Представял си си живота с човек, който сега е останал някога преди. Аз също. Това, което мога да ти кажа е, че си единствен сега и не искам горе споменатите неща да те карат да си мислиш, че не си. Първият си ми. В това обичане. По този начин, така! Първият си ми, в този ден. Болката променя, знаеш от опит. Няма нужда да ти припомням и да те връщам към нея. Аз съм различна. Тоест, любовта ми се е променила. Начинът, по който мога да обичам, не е същият. Ти си си ти, а това е толкова красиво.
И понеже сме хора на първо място, не ме карай да ти обещавам, че никога няма да те предам, че няма да те разочаровам, че няма да се променя. Аз не мога да обещая пред мен това. Разочаровала съм себе си толкова безброй милиони пъти, че как да ти кажа, че при нас няма да се получи отново? Защо ти е да слагаш вериги на нещо красиво? Защо ти е да правиш рани, да стягаш там, където има нужда от свобода? Има нужда единсвено от днес. Не си забравил, че ти обещах днес, нали?
Зная, че не винаги си бил такъв отличник, колкото пред мен (не се възгордявай, но е така). С някои жени си се държал като пълен двойкар. Бил си хулиган. Наранявал си. Дори да не е било преднамерено, дори да е било неволно, не можеш да ме излъжеш, че не си. Няма как да накараш човек да се влюби насила в теб, както и ти да направиш същото. Нормално е, че в някои ситуации ти ще си лошият. Без да го искаш. Някоя жена някъде някога е мразела себе си заради това, че си е позволила лукса да ти се довери, докато на теб ти е било все тая. И това не те прави лош човек. Прави те човек. Изтъкан от грешки, изтъкан от лоши черти, от добри черти.
Наясно съм, че времето преди срещата ни си живял без моето участиe в живота ти. Не те познавам (все още). Не те познавам по начинa, по който ти познаваш себе си, но не бързам. Виждам това лице, тези очи… сърцето ти - такова, каквото е сега и ги харесвам. Тук си нали?
И понеже вярвам в свободата на човешкия избор, единсвеното нещо, за което ще те помоля, е да не взимаш моето право да имам такъв… Да избера теб! Не е нужно да ме предупреждаваш, да ми казваш как да бягам и накъде. Не желая да го правя. Днес не ми се бяга. Днес искам да се отпусна. Да се усетя въздушна, лека, жива. Преродена.
Не искам да те плаша, но искам да ти кажа, че понякога се чувствам като пеперуда. Усещам я как пропуква пъшкула си и излиза. Крилата ѝ са еферни, а полетът красив, широк и необятен. Откакто те има, не познавам друго усещане освен това. Откакто те има, се научих да летя.
Автор: Силвия Крумова, SilviaAmica
