Но ти трябва да прочетеш.
Ако ще обичам цял живот и друг мъж, освен сина и съпруга си, това ще бъдеш ти. Винаги ти.
Защото има толкова много "теб ", вплетено в мен, че понякога все още обърквам себе си със спомена. Докато дишаме на тази земя, ще бъдем свързани. Въпреки разлома помежду ни. Защото съм ти дала толкова "мен", че дори и никога да не усетиш, че го носиш в себе си, то няма да изчезне.
Аз няма да прескоча своето "сега". Нито ти. Няма какво да търсим в пропадналото време. Само ще си спомняме "преди" от другата страна. И, може би, ще се усмихваме.
Годините отмиват болката. По теб. По мен. По всичко онова, което бяхме и по всичко онова, което никога не станахме. Обичта вече не е любов, а е просто себе си - една дълбока привързаност, която понякога ме отнася в мислите ми, един първичен повик, срещу който никога няма да мога да се науча да вървя.
Има неща, които не знаеш. И дълбочини в душата ми, до които не позволих да пропаднеш. Знаех, че твоите са ти достатъчни.
Всъщност, сама умея да оцелявам доста добре. Дори и с всички премълчани думи, които нося в себе си. А също така, научих уроците ти. Като за отличен. И открих покоя, който търсех и от който се нуждаех.
Кой знае колко голяма е Голямата любов?
Кой казва, че Голямата любов е само веднъж? Който и да е, за себе си, с чиста съвест го считам за лъжец.
Когато любовта се превърне в обич, няма сила, която да може да я изтръгне и заличи от сърцето. Обичта не прави старата любов по-малко любов. Доказателство е, че е била именно любов.
Може да ти отнемам главната буква в хронологията на живота ми, за да я дам на друг, но това е просто нов етап. За онова мое време ти си единствената ми главна гара по пътя. И на нея, срещайки теб, за пръв път се срещнах със себе си. Обичайки теб, надскочих себе си, надхвърлих всичко, което очаквах от мен самата. Обичайки теб, за пръв път видях каква мога да съм. Ако съм безразсъдно смела и нулево горда.
Щастлива съм всичко при теб да е наред. Не съм вярваща, нито религиозна, но... Господи, колко съм спокойна, че се грижиш за себе си, вместо мен. След мен. И го правиш добре. И дори се гордея... Че си оцелял. Че съм оцеляла.
И знам. Ако има друг в мислите и молитвите ми, винаги ще си ти. Защото някога бях аз. Някога беше ти.
А някои "някога" си остават винаги.
Автор: В. Йоргова
