Скъпа моя бъдеща любов,
Знам... Трябваше да ти пиша много, много отдавна. Просто ми, моля те! Усещам, че вече губиш вяра в съществуването ми. Но аз съм тук – точно зад ъгъла, в офиса, във Facebook, в кварталния супермаркет. И просто исках да знаеш, че дори да изглеждам толкова неуловим като еднорог сред поле от четирилистни детелини, аз всъщност съм съвсем близо.
Веднъж срещнах погледа ти в метрото. После те гледах цяла вечер в един клуб. Но истината, скъпа, е че нашето време все още не е дошло. И знам, че се питаш защо. Наистина не е честно, че е трябвало да чакаш толкова дълго, да ходиш по срещи на сляпо, да търпиш незадоволителен секс, да се примиряваш с връзки, които не искаш, да се чувстваш неразбрана, да плачеш от самота и да прегръщаш възглавницата, докато заспиш нощем. Толкова съжалявам, любов моя!
Заслужаваш обяснение, затова ще ти го дам. Моля те, бъди търпелива с мен и не ме съди строго, защото ми отне много време да призная всичко това пред себе си, камо ли пред теб... Ето ги и всички причини, поради които все още не сме се срещнали.
1.Не съм си направил списък с всички неща, които ти трябва да бъдеш.
2. В момента съм с грешния човек.
3. Не съм готов да бъда обичан безусловно.
4. Тъй като все още не съм сглобил живота си, се страхувам, че може да ме отхвърлиш.
5. Все още вярвам, че драмите са израз на любов.
6. Съвсем целенасочено съм постоянно зает, за да не позволя на сърцето си да мисли вместо главата.
7. Имам нужда да се срещна с повече хора, за да разбера какво харесвам и какво не харесвам.
8. Няма да мога да те оценя, преди животът наистина да "ме срита отзад".
9. Прекалено съм фокусиран върху собствените си нужди.
10. Не знам как да създам онова усещане за "дом", което нося в сърцето си.
Очевидно, все още съм далеч от най-доброто, което мога да бъда. Дори все още не съм себе си - опитвам се да разбера кой съм аз всъщност. Знай, че си проправям път към теб. Но съм тук и няма да ходя никъде. А ти, скъпа, не се отказвай от мен...
