Първо да ви попитам: Знаете ли, че сте емоционално недостъпни? Или го установявате едва когато момичето до вас започне да се влюбва? Знаете ли, че с всяко съобщение, всеки комплимент, всяка среща, тя се привързва?
Понякога си мисля, че сте напълно наясно, но просто не ви пука. Всичко, което искате да направите, е да нахраните егото си, а не сърцето си. Искате да знаете, че можете да накарате всяко момиче да се влюби, но не знаете как да отвърнете, защото това никога не е била целта ви. Просто сте искали да се почувствате добре и сте имали какво да докажете на себе си…
За вас отношенията са игра - игра, която непременно трябва да спечелите; игра, в която сте станали толкова добри, че забравяте, че играете.
ДА ПРОДЪЛЖИШ НАПРЕД НЕ ОЗНАЧАВА НОВА ВРЪЗКА
Истината е, че и вие търсите любовта, но просто не знаете как да преодолеете страховете си, несигурността си и не искате никой да пречи на вашите планове и мечти. Може би „емоционално недостъпен” е просто синоним за загубен, а не друг термин за сърцеразбивач. Но въпросът „защо” продължава да горчи.
Защо се забърквате в нещо, за което не сте сигурни и все пак тръгвате по пътя с риск да нараните човека до вас? Защо се опитвате да спечелите някого, когато вие самите не можете да се приемете? Защо карате някого да се „повози”, когато не знаете къде отивате? Защо убеждавате някого да скочи от скала, когато вие сте тези, които се страхуват да не паднат?
Чудя се дали си задавате тези въпроси и дали сте намерили отговорите. Бих ви предложила да потърсите тези отговори далеч от сърцата на хората и да намирате удоволствието си далеч от чуждата болка. Защото, ако можете да бъдете честни със себе си, ще можете да бъдете честни и с другите…
