Опитах се да съм жената, онази, за която цял живот мечтал си, която цял живот си търсел с надежда.
Опитах се да съм да съм любовта, онази, която те връхлита и разбираш какво е да си жив, да си щастлив, да си малко луд дори.
Опитах се да съм любовта, която кара те да летиш, но и да стъпваш на земята, която подлудява, но и която те прави по-добър човек.
Опитах се и може би успях, ала за малко.
Опитах се да бъда най-голямата утеха. Да бъда жената, която те подкрепя, която те изправя, която ти дава сили и в най-трудните моменти.
Опитах се да бъда радостта. Да бъда усмивката в най-мрачните ти дни. Да съм онази, при която се завръщаш и забравяш за света, за всичко лошо, за грижи и тревоги.
Опитах се, но не успях.
Опитах се да бъда вярата, че всичко ще се промени, че всичко ще бъде наред някой ден. Да бъда надеждата, че след всяка буря изгрява слънце, че след всеки дъжд появява се дъга.
Опитах се, но не успях.
Опитах се да бъда лято, да те топля в най-студените ти дни. Да няма зима, да няма есен, да ти е топло, да ти е песен.
Опитах се, но не успях.
Опитах се да бъда най-добрия ти приятел. С мене да се смееш, с мене да тъжиш. Да ти казвам всичко, да ми казваш всичко. Да грешим и да простим.
Опитах се да бъда онази, най-прекрасната жена. Макар понякога сърдита, макар понякога тъжна, малко луда дори. Опитах се да съм жената, при която се прибираш щастлив всяка вечер, която приготвя любимите неща. Да бъда рамото, на което да поплачеш, да бъда слънце, дом, приятел и най-любимата жена.
Опитах се, но не успях.
Опитах толкова неща, любими, ала във всичко аз се провалих.
Само в едно - едничко аз успях - да те обичам - истински, искрено и до живот!
