Обичам те с цялото си сърце!
Ти не знаеш това, но аз мисля за теб всеки ден. Буквално всеки ден. И въпреки че може никога да не почувстваш същото, аз не мога да се боря със сърцето си!
Може би никога не можеш да ме обичаш, защото нашите светове са много различни. Всъщност единственият път, когато разбра, че съществувам беше, когато се опитах да привлека вниманието ти. Иска ми се да го направя още няколко пъти, преди да загубя и последна надежда, че някога ще сме заедно.
Обичам те, но ти си толкова далеч.
Живеем в два различни града. Мисля за теб толкова често, че често си фантазирам за всичко, което можеше да се получи, ако беше тук и ако беше ми обърнал внимание. Разстоянието прави това невъзможно за вас.. Защо трябва да съм толкова уязвима с чувствата си, ако има вероятност те дори да не разбереш за тях? Но дори и да разбереш, разстоянието ще блокира растежа на нашата любов, така че какъв е смисълът да се опитваме?
Сърцето ми трепва само при мисълта за теб. Получавам световъртеж, когато се сетя за прекрасната ти усмивка.
Не мога да повярвам, че с всяко „сърце“, което ми дадеш в социалните медии, придобивам глупаво чувство на надежда. Но какъв е смисълът?
Моите мускули се напрягат при мисълта, че вероятно ще намериш някоя друг, а сърцето ми се къса при мисълта, че вероятно никога не си мислил (и никога няма да мислиш) за мен по този начин. Прекарах много време, обмисляйки всички причини, поради които никога няма да сме заедно аз не съм твоят тип, ти не си моя; семействата ни са различни; нямаме общи интереси... списъкът продължава и продължава.
Но въпреки всичко, сърцето ми бие за теб!
С теб бих живяла! С теб искам да остарея!
Как се влюбих в някого, с когото почти не сме разговаряли. Виждали сме се броени пъти, но винаги усещам пеперуди в стомаха.
Понякога се чувствам зле, нямам желание за нищо... Тогава се сещам за теб и се усмихвам. Макар да не си тук, макар и толкова далеч- ти си винаги в мислите ми. Тези, които ме познават добре, знаят, че съм се променила и това е заради теб.
Глупаво ли е да се надявам?
Ти си толкова далеч от мен. Но сега, защото сме в различни градове. Просто ти никога не ме погледна като жена. А аз съм жената, която би дала всичко за теб! Всичко!
