Не, не ми трябва ден, за да те обичам силно. Не това за мен е любовта.
Не, не искам да си избирам само ден, не ми стига! Защото аз обичам те през цялата година.
Обичам те и на 13-ти февруари. Знам, че не е празник, но за мен е нещо повече от това.
Защото всяка сутрин щом се събудим заедно и ме целунеш – това е най-прекрасното нещо на света.
А когато вечер пак сме двама, с чаша вино, сгушени един във друг, говорейки си сладки приказки, смеейки се със сълзи...това е празник!
Затова обичам те и днес, на 13-ти февруари. Обичам те по-силно от вчера, дори!
Пеперудите в стомаха ми продължават все така да пърхат всеки път, когато ме погледнеш, всеки път, когато ме целунеш, всеки път, когато ми се усмихнеш. Усещаш ли ги?
Любов моя, всеки ден с теб за мен е празник, затова не ми трябва ден, не ми стига, аз искам още много!
А за подаръка недей да мислиш. Твоята любов, твоето време, твоето внимание, твоето "Обичам те!” – те са най-големият подарък!
Ето защо обичам те и на 13-ти февруари! Както обичах те и през януари, както ще те обичам и през май.
Един ден не стига за любовта. Един ден е нищо, нужен е цял живот!
И утре сутринта, когато отворя очи и видя усмивката ти, и ме целунеш нежно за добро утро, тогава знай, че пак така силно ще те обичам.
Защото датите не ме интересуват, стига да се събуждам винаги до теб, пък било то и на 13-ти февруари!
