Обич е, когато знам, че някой ме гледа тихо, докато спя, гали нежно лицето ми и на ум благодари, че ме има.
Обич е, когато ме вижда небрежно облечена, в домашната раздърпана блуза, без грим, току-що разсънена от целувките му и въпреки това ми казва, че съм най-красивата.
Обич е, когато ме целува нежно по челото и нарича тази целувка "покровителска".
Обич е, когато не се притеснява да държи ръката ми пред приятелите си, пред родителите си, пред целия свят. Напротив – той гордо държи ръката ми, защото аз съм неговата жена!
Обич е, когато ме нарича "най-хубавото нещо в живота ми".
Обич е, когато в 2 през нощта тича до денонощния магазин, за да ми вземе нещо сладко.
Обич е, когато въпреки че не обича романтични филми, може да гледа "Титаник" с мен отново и отново, и отново…
Обич е, когато понякога просто стои и ме гледа с онзи супер сладък поглед. А когато го попитам защо го прави, отговаря: "Просто ти се любувам".
Обич е, когато ме целува за лека нощ (и си мисли, че съм заспала, но аз усещам най-прекрасната целувка).
Обич е, когато може да заспи гушнат до мен, без непременно да правим секс преди това.
Вижте още: Любовта е състояние на душата и затова е вечна
Oбич е, когато обичта е винаги там – в сърцата ни, дори когато сме се скарали и не си говорим.
Обич е, когато не си омръзваме, дори и постоянно да сме заедно. Защото ние ценим всяка секунда, прекарана заедно.
Обич е, когато търпи хленченето ми и дори не ме намира за чак толкова мрънкаща, колкото всъщност съм.
Обич е, когато ми прави онези мили, малки изненади, като палачинките в събота сутрин.
Обич е, когато ми праща мили смс-и само за да ми напомни за себе си
Обич е, когато аз съм първият човек, с когото иска да сподели своите болки, грижи, радости и мечти.
Не скъпите подаръци, не показността, не снимките във Facebook, не околосветските пътешествия, а онази топла прегръдка, която може да ме стопли дори в най-студените вечери… Това е ОБИЧ!
