Традиционното разпределение на ролите вече не съществува: жените овладяват мъжкия модел на поведение, мъжете търсят нежност и разбиране. Взаимоотношенията между половете стават все по-трудни. Така ли е?
Всичко сякаш се е променило в живота, но не и в образа на реалността, който виждаме на партита или на телевизионни екрани и билбордове. Там мъжете и жените все още изглеждат като идеалния обект на желание: дълбоко деколте, подчертана талия, къси рокли. Или небръснати, силни ръце, мускули...
Всичко това е толкова преувеличено, че прилича на маскарад: сякаш всички наоколо са решили да се обличат като „истински мъже“ и „истински жени“. Какво постигаме, когато подчертаем пола толкова силно? Убеждаваме ли се в нещо?
Как се разпределят ролите?
Жените и мъжете много са се променили. Те учат, работят заедно, споделят битови задължения, заемат едни и същи позиции, водят един и същ начин на живот. Това ги обединява и ги прави по-разбираеми един за друг. В крайна сметка природата на желанието остана непроменена: тя все още възниква против нашата воля и търси нещо друго. Именно различията ни привличат и вълнуват, а ние днес просто нямаме достатъчно от тях.
Днес много "момичета с характер" избират образа на фатален съблазнител, което би трябвало да ги предпази от разочарование. Стилът Дон Жуан предполага нежелание да разпознаваме едни и други чувства и способността да преминаваме от приятелство към нещо по-сериозно и обратно, без душевно страдание.
А какво става с мъжете? Те все още искат да са по-силния пол и да печелят жените. Те се притесняват, че няма да успеят да задоволят партньора си, страхуват се, че ще бъдат сравнени с другите. Много от тях се чувстват като жертва, женска играчка дори.
В днешно време ролите сякаш са се сменили и мъжете стават все по-чувствителни, а жените все по-силни и безчувствени. Но истината е, че никога не можем да избягаме от природата си и рано или късно ще осъзнаем, че жените ще си останат „нежния пол“, а мъжете са тези, които трябва да ги защитават.
