Все още си спомням как се събуждам в 2 сутринта, чувствайки тежест отвътре, сякаш душата ми ще избухне. Чудех се защо след болката пак идва болка и дали този кръговрат някога ще свърши. Дълго време мислех, че точно това е любовта, онази истинската, за която всички говорят. Мислех си, че е нормално да боли… Докато не се появи той.
Понякога светлината изисква тъмнина. Ако не бях преминала през всички "любови", нямаше да го разпозная, когато се появи в живота ми. Сега той ме обича по начин, по който никога не съм мислила, че е възможно и че изобщо заслужавам. Накара ме да се чувствам сякаш съм се прибрала у дома след дълго пътуване.
В началото се съмнявах в любовта му. Страхувах се, че магията просто ще си отиде, ще се събудя някоя нощ в 2 сутринта и сърцето ми отново ще плаче. Затова се нуждаех от уверения и доказателства. Но е наистина красиво как след толкова години нищо не се промени. А той продължава да ме гледа в очите и да казва какъв е късметлия, макар вътрешно да знам, че аз съм късметлийката. Той единствен успя да отхвърли всички съмнения…
Показа ми как един мъж трябва да обича една жена. Затова съм сигурна, че за всяка една от нас някъде там има някой, с който всичко ще добие смисъл.
