Никога няма да се задоволя със сладки думи, които завъртат главата, но не доказват нищо. Няма да се задоволя с няколко мига на страст за сметка на часове безразличие. Няма да приема да бъда обичана един ден, а да съм пренебрегвана цяла седмица.
Никога няма да се задоволя с любов, която не вдъхновява да бъде по-любяща и по-даряваща, а просто запълва време. Искам някой, който все още се надява, някой, който се вълнува от дребните неща, някой, който все още има пеперуди в стомаха, когато си помисли за мен. Искам някой, който разбира, че истинската любов не боли, а лекува. Тази любов не е игра на числа, а грижата и уважението не са причина да приемеш сърцето на другия за даденост.
Не искам някой, който смята, че емоциите са драматични. Не искам някой, който не разбира ангажимента, вървящ ръка за ръка с всяка любов. Не искам човек, който има егоистично сърце.
Защото, повярвай ми, опитах се да бъда с такива хора, но в края се чувствах празна. Сърцето ми е чакало достатъчно дълго за нещо истинско и няма да приеме нищо по-малко от това. Било е глупаво толкова много пъти, но пък винаги ме е предупреждавало, че е време да си тръгна. Затова никога няма да бъда доволна от временното и няма да се задоволя с посредствена любов. Не и този път…
