Добре, нека забравим.
Да забравим какви сме били и какво сме искали. Да забравим, че други са си тръгвали. Че някои не са идвали. Да забравим, че някой е забравял да бъде някъде. Друг не е искал. Нека да изчистим мислите си. Да започнем на чисто. Нека да не си спомняме какво е било. Да спрем да предполагаме какво може да стане. Нека просто да хванем ръцете си, надявайки се, че никога няма да ги пуснем. Нека се оставим да бъдем ние. Такива, каквито сме сега. Нека да оставим животът да потече между сърцата ни. Да ги свържем, да ги оплитаме. Нека да построим нещо ново и само наше. Като никое друго, защото друго не помним. Само ние сме.
Нека да забравим какво трябва да е, а да започнем да виждаме какво е. Без предположения. Чисто. Истинско. Не ти ли омръзнаха всичките тези игри на котка и мишка, в които никой никога не е уловен. В които се опитваме да надхитрим другия, докато мерим раните си и кой го е боляло повече. Нека да забравим обноските. Нека да ти пиша първа, да отговарям веднага. Нека това не губи интереса ти, напротив. Нека просто да е потвърждение колко силно те искам и колко важен си.
Не е ли време да скочим от преди в сега? Да се наслаждаваме на престоя си един до друг. Да се наслаждаваме на историите си, на мечтите си, на дните и нощите си. На устните, пръстите, глезените...
Нека да забравим за малко миналото и бъдещето, за да си припомним, че всичко, което имаме е сега. На мен ми стига, а на теб?
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
