Вярвам в голямата любов. Но говоря и излизам по срещи така, сякаш не го правя.
Нямам несериозни романтични очаквания. Не искам да бъда пометена от любовен ураган. Аз съм един от онези редки, може би леко изморени хора, които всъщност харесват културата на връзките и са щастливи да живеят в епоха, в която моногамията не е непременно норма.
4 ПРИЧИНИ ЖЕНИТЕ ДА ПРИВЛИЧАТ ХАОС В ЛЮБОВТА
Но аз вярвам в голямата любов, защото съм я имала. Да, имах тази огромна, всепоглъщаща любов. Този тип „не мога да повярвам, че това съществува във физическото царство на тази планета“. Видът любов, който избухва в неконтролируем пламък и след това къкри до жарава и гори тихо, комфортно, години наред. Любовта, за която пишат романи и симфонии. Видът любов, който учи на повече, отколкото си мислил, че можеш да научиш, и връща безкрайно повече.
И понякога голямата любов работи така:
Ако имате късмет, ще я срещнете. Можете да бъдете с този човек, да се учите от него, да им се отдадете изцяло и да позволите на влиянието му да ви промени в необозрима степен. Това е преживяване като нищо друго, което имаме на тази земя. Но ето какво няма да ви кажат приказките – понякога срещаме любовта на живота си, но не успяваме да я задържим.
Не можем да се оженим за нея, да прекараме годините си заедно, да държим ръката му на смъртното му легло след живот, изживян в синхрон.
В реалния свят любовта не побеждава всичко. Тя не разрешава непоправими различия, не тържествува над болестта, не преодолява религиозни разриви и не може да ни спаси от самите нас, когато бъркаме.
Не винаги успяваме да задържим любовта на живота си, защото понякога любовта не е всичко, което съществува. Понякога искате малък селски дом с три деца, а те искат оживена кариера в града. Понякога имате цял, широк свят, който да изследвате, а те се страхуват да излязат от задния си двор. Понякога имате по-големи мечти един от друг. Понякога най-големият и най-любящ ход, който можете да направите, е да се пуснете един друг.
Някои хора могат да ви обичат повече за една година, отколкото други за петдесет. Някои хора могат да ви научат на повече в рамките на един ден, отколкото други биха могли да ви научат през целия си живот. Някои хора идват в живота само за определен период от време, но оказват влияние, което никой друг не може да замени.
И кои сме ние, за да наричаме тези хора по друг начин, освен любовта на живота си? Кои сме ние, че да омаловажаваме тяхното значение, да пренаписваме спомените им, да променяме начините, по които са ни променили към по-добро, просто защото пътищата ни са се разделили? Може би просто трябва да сме благодарни, че изобщо сме успели да се срещнем с тези хора.
