В досегашния си живот съм имала няколко връзки и много "почти връзки“. "Почти връзката" е точно това, което звучи – връзка, която е почти истинска, но все нещо не й достига, за да бъде такава.
Това, което ми беше наистина трудно по време на тези "почти връзки" е да се науча кога и как да слагам край. Вкопчвах се в неща, които не бяха реални и през цялото време измислях извинения за мъжа. "Не ми пише, защото е зает". "Не поема инициативата, защото е срамежлив.
Горчивата истина за тази ситуация е, че той не ви пише и не поема инициатива, защото не му пука за вас. Няма друго обяснение, наистина.
Ако някой не участва пълноценно във връзката, това е, защото не го иска. Няма смисъл да преследвате някого, когото не можете да хванете, независимо колко вълнуващо може да е преследването.
Прекарах целия си живот да измислям извинения за поведението на хората към мен, но в действителност нещата не са толкова сложни.
Ако някой иска да бъде част от живота ви, той ще направи нещо по въпроса. Ще ви пише, ще отговори на съобщенията, ще ви пита какво ще правите в петък вечер. Ще полага усилия за връзката ви.
Една връзка не може да бъде процъфтяваща и здравословна, ако само единият върши цялата работа. И честно казано, този човек се чувства ужасно. Аз така и не можах да разбера защо е толкова трудно да намеря мъж, който иска да прекарва време с мен – по собствена инициатива, не защото аз съм го пришпорвала.
Седмица след седмица пишех съобщения и измислях планове, само за да получавам едни и същи отговори отново и отново: "Бих, но вече имам планове". "Бих, но не искам да харча пари". "Бих, но (сложете извинение по избор)".
Отне ми цяла вечност да осъзная, че независимо колко си зает, разорен, увлечен в собствените си планове, ако наистина искаш да видиш някого, ще направиш така, че да се случи. Ще си промениш графика. Ще предложиш да правите нещо друго, което не струва толкова пари. Ще направиш всичко възможно да прекараш време с този човек.
Но тези мъже не правеха така. Те не ми даваха допълнителни обяснения или предложения. Отне ми време да проумея истината, макар тя през цялото време да е била пред очите ми: Тези мъже не се интересуваха от мен.
Когато това ми се случи за пореден път, се огледах около себе си, видях всички тези щастливи двойки и се запитах: Защо аз не мога да имам нещо такова?
Винаги съм осъзнавала, че заслужавам повече от това, което получавам, но тази мисъл не ме е спирала да се срещам с пълни загубеняци.
И все пак, надявам се, че този път ще е различно. То е като да гледаш "Титаник" отново и отново и да се надяваш, че този път вече няма да потъне – класическото определение за глупост.
Обезсърчаващо е да продължавам да гледам как връзките ми се разпадат отново и отново.
Наистина ли съм трудна за обичане? Наистина ли времето, прекарано с мен причинява такива неудобства? Прекалено много ли е, ако искам да имам в живота си някого, който прави планове как да бъде с мен – защото иска, не защото е принуден?
Отговорът на тези въпроси е кристално ясен: няма значение. Дори да съм трудна за обичане, не бива да се примирявам с мъже, които не биха направили усилие.
Трябва да чакам този, който ще ме обича, макар да съм трудна за обичане, който ще иска да бъде с мен, макар това да му причинява неудобства. Дори това да отнеме време и да се наложи да целуна няколко жаби – ще чакам, защото ще знам, че си заслужава.
Време е да спра да измислям извинения за хората, на които не им пука за мен. Време е да намеря някого, който ще положи усилие и няма да се измъкне, когато нещата загрубеят.
Няма да се задоволявам с поведение и отношение, които не ме устройват. И ако не се интересуваш от мен, няма да си губя времето да те убеждавам в противното.
