"Излизай с момиче, което не чете книги. Открий я сред уморения прах на някой затънтен мръсен бар. Сред дима и миризмата на пиянска пот и разноцветната светлина от лампите на комерсиален нощен клуб. Където и да я търсиш обаче, трябва да се ориентираш по усмивката. И тя да е от онези, които се провлачват, след като човекът, с когото е говорила, отмине. Ангажирай я с несантиментални тривиалности. Използвай заучени фрази и се смей вътрешно.
Изведи я навън, когато нощта злоупотреби с оказаното й гостоприемство. Игнорирай осезаемата тежест на умората. Целуни я под дъжда и слабата светлина от уличните лампи, защото си виждал, че така правят по филмите. Отбележи незначителността на ситуацията. Заведи я в апартамента си. Отпрати всякакви наченки на правене на любов. Чукай я.
Позволи с времето тревожният договор, който неохотно си съставил, да прерасне бавно и неудобно във връзка. Намери с нея общи интереси като суши и фолк музика. Изгради непроницаем бастион върху тази основа. Направи го свещен. Фокусирай се върху него всеки път, когато нещата започват да овехтяват и вечерите стават непоносимо протяжни. Говори единствено за неща, лишени от значение. Не се замисляй особено. Остави месеците да минат незабелязано. Предложи й да се нанесе при теб. Позволи й да обзаведе. Започнете да се карате за незначителни неща, като това как шибаната завеса в банята трябва да се разгъва, защото иначе ще започне да мухлясва. Остави още година да премине незабелязано. Започни да забелязваш.
Стигни до извода, че вероятно трябва да се ожените, защото в противен случай ще си пропилял твърде много време. Заведи я на вечеря на 44-ия етаж в ресторант далеч над възможностите си. Предварително се убеди, че има красива гледка към града. Плахо помоли келнера да й донесе чаша шампанско със скромен пръстен в нея. Когато тя забележи, й предложи с целия ентусиазъм и искреност, които можеш да мобилизираш у себе си. Не се тревожи твърде много, ако усетиш, че сърцето ти сякаш ходи по начупени стъкла. Всъщност, изобщо не се притеснявай, ако не почувстваш абсолютно нищо. В случай че има аплодисменти, изчакай ги да утихнат от само себе си. Ако тя се разплаче, усмихни се все едно никога не си бил по-щастлив. И да не го направи, пак се усмихни.
Позволи на годините да се търкулнат неусетно. Изгради кариера, не просто работа. Купи къща. Имай две удивителни деца. Опитай се да ги отгледаш добре. Проваляй се често. Потопи се в изпълнено с отегчение безразличие. Изгуби се сред тъжно равнодушие. Получи криза на средната възраст. Остарей. Размишлявай непрестанно върху липсата на постижения в живота си. Чувствай се понякога удовлетворен, но през повечето време пуст и безучастен. Имай усещането, когато се разхождаш, че може никога да не се върнеш или че ще отлетиш в неизвестна посока заедно с вятъра. Заболей от неизлечима болест. Позволи на смъртта да те отведе, но само след като си дадеш ясна сметка, че момичето, което не четеше, никога не накара сърцето ти да трепти с неподправена страст, че никой няма да напише историята на живота ви и че тя също ще умре с кроткото съжаление, че нищо истинско не се е получило от нейната способност да обича.
Направи всичко това, дявол да го вземе, защото няма нищо по-кофти от момиче, което чете. Направи го, повтарям, защото животът в чистилището е по-добре от този в ада. Направи го, защото момичето, което чете, притежава речник, способен да опише аморфното недоволство на непълноценно изживения живот. Речник, който прави морфологичен анализ на вродената красота на света и я превръща в достъпна необходимост, вместо в далечно непознато явление. Момичето, което чете, държи здраво речник, смело разграничаващ показната и бездушна реторика на някой, който никога няма да е способен да я обича, от лишеното от артикулация отчаяние на онзи, който я обича прекалено много. Речник, дявол да го вземе, който превръща празното ми остроумие в евтин трик.
Направи го, защото момичето, което чете, разбира синтаксиса. Литературата я е научила, че моментите на нежност идват на спорадични, но отчетливи, интервали. Четящото момиче знае, че животът не е плоскост. Тя знае и с пълно право изисква отливът да идва след вълната на разочарование. Момичето, което добре е научило синтаксиса, усеща неправилните паузи, съмнението в дъха, предвождащо всяко изричане на лъжа. Тя улавя разликата между загрижения изблик на гняв и вкоренените навици на горчивия цинизъм, който ще се запази у някого, далеч отвъд границите на разумното и много след като тя е стегнала куфара си, казала е неохотно сбогом и е решила, че аз съм едно многоточие, а не точка. Синтаксис, който познава ритъма и такта на един добре изживян живот.
Намери си момиче, което не чете, защото тази, която го прави, осъзнава колко е важен сюжетът. Тя е способна да улови линията на пролога и острите ръбове на кулминацията. Усеща ги под кожата си. Четящото момиче ще бъде търпеливо по време на антракт и ще ускори темпо за развръзката. Но преди всичко, тя проумява неминуемото значение на края. В хармония е с него. Вече се е сбогувала с хиляди герои с едва лек полъх на тъга.
Не се занимавай с момиче, което чете, защото момичетата, които четат, са разказвачите. Ти с Джойс, ти с Набоков, ти с Улф. Там в библиотеката, на платформата на метрото, ти – в ъгъла на кафенето, ти – на прозореца на стаята си. Ти, която правиш живота ми така дяволски труден. Момичето, което чете, е направило баланс на живота си и той е изпълнен със смисъл. Тя настоява наративите й да бъдат богати, обкръжаващите я герои да са пъстри и шрифтът на историята й да бъде удебелен.
Ти, четящо момиче, ме караш да искам да бъда всичко, което не съм. Но аз съм слаб и ще те разочаровам, защото ти си мечтала, както и трябва, за някой по-добър от мен. Ти не би се примирила с описания в началото начин на живот. Не би приела нищо по-малко от страст и съвършенство, от живот достоен да бъде разказан. Така че, вън, четящо момиче! Хвани следващия влак на юг и вземи своя Хемингуей със себе си. Мразя те. Наистина, наистина, наистина те мразя. "
Автор: Чарлз Варнке Източник: expressnews.bg
