Не искам да се чудя как се чувстваш. Не искам да се замислям за всяка стъпка, която правя. Или да анализирам всяка дума, която пиша. Не искам да се взирам в телефона си и да се питам защо все още не си се обадил.
Не искам цялата тази драма, затръшнатите врати и сълзите. Не искам да се чудя дали ще се върнеш, след което ти да го направиш и аз да се чувствам слаба, защото съм ти позволила отново да влезеш в живота ми.
Защото знам, че връзките трябва да те правят по-силен. Правилните. Не искам да имаме такъв тип отношения, при които аз се чувствам самотна в твое присъствие. Но да нямам куража да те помоля да си тръгнеш.
Искам такава любов, в която съм сигурна, която ме държи будна, защото реалността е много по-хубава от всеки сън.
Искам любов, на която мога да разчитам. Когато мога да те погледна и да знам, че имаш очи само за мен. А да не се съмнявам постоянно, виждайки как заглеждаш всяко момиче, което мине покрай теб.
Искам любов, която да ме кара да се чувствам сигурна. Която ми помага да стана по-добър човек, а да не ме разрушава малко по малко. Такава любов, при която не помня какъв е бил животът ми, преди да влезеш в живота ми.
Искам любов, при която, когато чуя случайно песен по радиото в съзнанието ми да изниква образа ти и това да ме кара да се усмихвам. Защото, ако има едно нещо, в което съм сигурна е, че любовта съществува. Но понякога се налага да разбереш какво не е тя, за да може да осъзнаеш какво е.
Понякога трябва да обичаш някого толкова много и да не чуваш от него "Обичам те", за да разбереш, че най-великата любовна история започва и свършва с човека, който те гледа в огледалото.
