Тръгвай си!
От сигурността на кухите прегръдки.
От ръкостискане, което те преследва.
От спомена за глупавото щастие.
Махай се!
Мълчаливо, безшумно, без сълзи и дълготрайно сбогуване.
Не взимай нищо с теб, без сувенири за спомен, без жилетка за пътя!
Бягай далеч от фалшиви приюти дори навън да има градушка.
Научи се да гледаш дълбоко в очите, когато казваш сбогом, а не надолу или в безкрайното.
Говори, стой зад думите си и не ги излагай, моля те!
Научи се да гледаш часовника, да видиш, че времето е свършило.
Без прегръдки, писма, посвещения, аз отново ще срещна любовта си (всички вечери и песни няма да са вече ваши).
Приеми го!
Отдели песни, които обичаш, забрави места, които си вървял.
Нямаш толкова ограничена фантазия, колкото си мислиш.
Можеш да направиш нови истории с небе и сол.
Да напомнят малко есен, много лято и тази дълга и безкрайна пролет.
Тръгвай от там, където не ти дават това, от което се нуждаеш.
Това посредственото и малкото.
Изисквай това, което даваш да бъде върнато, на никой не си длъжен.
Научи се да уважаваш любовта си, времето си и сърцето си.
Сърцето се разрушава, един ден ще го удариш и то няма да работи.
Разбери, че вторият шанс е за страхливците
– третият – за нелепите.
Трепери над всяко понятие на думи и значение, връзката е връзка, подигравката е подигравка.
Нищо повече и по малко!
Скарай се на себе си, когато плачеш и мрънкаш
– като на малко дете което си чака близалката, за да спре да се глези.
Намери любов, която ще напомня Казабланка.
Без срочни договори.
Тръгни си от там, където никога не си съществувал дори!
Измъкни се от това, което си смятал за истинско, за да имаш възможността да го срещнеш!
Автор: Менелаос Лудемис
