Убедена съм, че си там някъде. Наистина мога да го почувствам. Не мога да обясня усещането, но понякога дори говоря с теб мислено. Тихо ти казвам, че ми липсваш, просто за да знаеш как се чувствам, чакайки те. Знам, че звучи странно, защото дори не знам името ти или как изглеждаш. Но знам, че си там. Знам, че един ден ще се срещнем.
И въпреки че съм много развълнувана да те видя, трябва да призная, че не съм напълно подготвена за теб. Дори мисълта за срещата ни ме кара да изпитвам онова гъделичкащо чувство в стомаха.
Виж, аз съм имала много първи срещи. Дори бях в няколко "почти" истински връзки, които завършиха с разочарование и разбито сърце. Исках да се откажа толкова много пъти… Но надеждата, че ще те открия винаги печелеше. Затова продължих да ходя на срещи и да срещам нови хора. Благодарна съм за всички тези преживявания, защото ми помогнаха да открия себе си. Аз не съм съвършена, но живея в хармония с недостатъците си. Беше наистина дълго пътуване, но сега съм тук, напълно удовлетворена от себе си и от факта, че опознах своите желания и нужди.
А сега имам нужда да си почина от любовта. Достигнах точка, в която вече не искам да те търся. Просто съм уморена и имам нужда да се съсредоточа върху други неща от живота си. Това не значи, че не си важен за мен. Точно обратното. Но знам, че колкото повече те преследвам, толкова повече се отдалечаваш от мен. Затова – намери ме, когато си готов.
