- Мойта баба ме е учила кой е най-големият грях.
- Кой е?
- Да обречеш душата си да си споделя леглото и хляба с човек, който не ти дава обичта и почитта, които заслужаваш! От сутрин до вечер без обич и без капка уважение! Знаеш ли колко народ живее точно тъй? И тия развиват изключителната дарба да оправдават положението. Години!
След време човекът дори започва да вярва, че си е жертвал живота правилно, даже е горд. Или приема, че е виновен. Заявява, че тая мъка е, щото имал дълг към децата и требело зарад тях да търпи. Такъв човек може дълго да се пали и от девет кладенци вода да донесе, че да ти обясни колко е невъзможно да се промени положението. Ей туй е най-големият грях - да излъжеш собствената си душа, да предадеш нуждата й от обич и от радост. Такъв човек е най-болен.
От "Стопанката на Господ", Розмари Де Мео
