Има приятели, които идват и такива, които си отиват. Хората се променят, понякога ви разочароват. Понякога, дори без да забележим, ние просто се отдалечаваме един от друг и поемаме по различни пътища. Но нека не забравяме, че има приятели, които винаги остават до нас – и в най-големите бури, и в най-светлите часове. На тези хора – благодаря!
Благодаря, че имам всеки един от вас в живота си, защото вие го правите по-добър. Независимо дали сме се запознали преди 5, или 20 години, независимо дали се чуваме всеки ден, или само покрай празници, ценя ви повече, отколкото предполагате.
Благодаря, че винаги сте до мен. Че никога не се е налагало да питам дали мога да ви се обадя, когато имам нужда от нещо, защото вие винаги сте били там. Дори да ни делят два квартала или два континента – знам, че не съм сама. А това е безценно!
Благодаря за загрижеността. Благодаря, че ме познавате достатъчно добре, за да усетите, когато нещо не е наред. Благодаря, че превърнахте приятелството ни в приоритет, в стабилна скала, дори когато всичко друго около нас е в неспирно движение – нови хора, гаджета, работа. Защото истинските приятели намират време един за друг и аз съм благодарна, че го правите за мен.
Благодаря, винаги знаете какво, как и кога да кажете. Без вас лошите дни биха били десет пъти по-лоши. А добрите? Те са безценни, точно като приятелството ни!
