Независимо на колко години сте, първата любов идва и помита всичко по пътя си. Тя е изпепеляваща, страстна, завърта ви като торнадо и… най-често така си и отива. Да, най-вероятно си мислите, че никога няма да обичате пак така и това е бил единственият човек за вас. За едно сте прави – никога няма да обичате така, просто защото първата любов не се повтаря. Но това не означава, че няма да обичате по-силно, искрено и осъзнато.
Отнема много време след такава раздяла да разбереш, че всичко се е случило по правилния начин. Да, той е и ще си остане първият човек, пленил сърцето ти, но това не означава, че високият пиедестал, на който си го поставила, му е по мярка.
Не бъди от момичетата, които вярват, че първата им любов е единствената им любов. Може би те просто искат да прекратят "търсенето" по-бързо, но прекият път невинаги е най-добрият. Напротив, в много случаи отнема от красотата на цялото пътуване. А пътуването към любовта винаги си заслужава, дори да не е осеян с розови листенца. Защото само, ако го извървиш докрай, ще успееш да видиш по-голямата картина, обръщайки се назад и ще успееш да оцениш всички завои, които си направила.
Първата любов е мощна игра, в която оцеляват само най-силните. Тя ни дава всички тези чувства и емоции, докато някой не ни "издърпа килимчето под краката". След нея научаваме, че нашата единствена истинска любов не е някой, който отговоря на всички "изисквания" от списъка или пък някой, който се разбира добре с майка ни. Не, истинската любов ще ви накара да се усъмните в трезвата си преценка, както и в предишните си чувства. Тя ще ви изгради, съхрани, ще събере счупените парченца и ще изтрие спомена от всички преди нея.
