Моля те не ми губи времето. Не ми говори сладки приказки и не ми изпращай закачливи съобщения, ако думите не означават нищо за теб. Защото ще вдишам думите ти като свеж въздух и ще ги пазя дълбоко в сърцето си. Ще кажа на всичките си приятели за начина, по който перфектно съчетаваш едно изречение с друго, за да създадеш изречението, което искам да чуя. Ще препрочитам писанията ти, докато не ги научна наизуст, за да мога да изричам всяка дума в сънищата си.
Моля те, не се срещай с мен, ако планираш да изчезнеш. Не ме използвай, само за да видиш дали си готов да продължиш с някого другиго. Мислил ли си някога за факта, че аз всъщност мога да се наслаждавам и да свикна с компанията ти? Което означава, че ще оставиш дупка в мен, когато решиш да си тръгнеш. Чувство на празнота в тяло, което беше перфектно цяло, преди да те срещне.
Затова не смей да докосваш с устните си моите, ако тези устни също така ще бъдат тези, които ще кажат финалното довиждане, когато тъкмо съм свикнала да бъдат наоколо. Не ме карай да чувствам страст, ако в съзнанието ти не изпитваш същото към мен.
Затова просто искам да знам защо би ми казал, че си готов отново да обичаш, ако всъщност не си? Защо би го "захаросал", казвайки че просто трябва да "забавим нещата", ако всъщност никога не си си представял, че може да имаме общо бъдеще?
Всичко, което искам да ти кажа, е да не ми даваш грешна надежда. Бъди честен с мен, защото Господ знае, че мога да го приема. Ако ме харесваш, кажи ми го, ако не е така, не си спестявай думите. Не ми давай неясни отговори и смесени сигнали. Не игнорирай въпроса ми, когато търся яснота. Кажи ми единствено и само истината. Не очаквам да знаеш дали това вече е любов, но също така не искам да давам сърцето си на някого, който още в началото не вижда бъдеще във връзката ни.
Не искам отново някой да разбие сърцето ми. Ако не ме искаш, просто ми го кажи. Просто не ми губи времето.
