Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти, или десет пъти в живота си - винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води нанякъде.
Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете.
Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.
Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява.
Из "Край река Пиедра седнах и заплаках", Паулу Коелю
