Ако се бяхме запознали преди няколко години, щях да ти кажа, че те чаках дълго и се оглеждах навсякъде за теб. Щеше да усетиш нуждата ми да си тук и щях да ти покажа по хиляди начина колко много те искам в живота си. Щях да ти разкажа какво съм правила без теб, колко време съм прекарала в това да извадя ножовете, които други забиха. Щях да искам да знаеш къде са ми раните, да познавам твоите.
Ако се бяхме запознали преди няколко години, щях да забравя себе си и да избера теб. Да се опитам да те задържа. Да се увия около сърцето ти и да си мисля, че прегръщам, когато всъщност задушвам.
Но не се срещнахме тогава и добре, че не се срещнахме. Тогава можеше да чуеш, че ще те чакам спокойно вкъщи и ще превързвам раните. Сега няма да се случи. Сега не мога да ти дам това, защото времето ми показа, че това не съм аз и това не е моят начин.
И всъщност сега ще ти дам повече от това просто да бъда нежна, грижовна, приемаща, спокойна. Сега ще получиш жена, не малко момиченце. Не се боря с вятърни мелници, не чета между редовете и не се страхувам от ножове. И от истина. Идвам със себе си и не премислям - как ще ме разбереш, дали ще ме разбереш, дали няма да те отблъсна и да ти дойда в повече. След като животът те избра да застанеш до мен, то вече е ясно, че носиш на тежко и не си случаен.
Винаги съм си мислела, че любовта е пожари и безкрайна еуфория. С теб разбирам, че тя е лека, лесна, топла, приемаща, чуваща, слушаща, страстна, нежна, смела, храбра, дълбока.
Взаимна - да искаш тук и да не искаш никъде другаде.
На някои неща им трябва време, за да се улучат, за да се случат. Тогава всяко “защо” получава отговор.
Знам.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
