Независимо колко болезнено е вашето минало или дълбоки са белезите ви, се надявам, че никога няма да откраднете нечие сърце, просто за да запълните дупка или да излекувате рана. Че никога няма да гледате на партньора си като на нещо, което да използвате, след което да захвърлите.
Че всяка ваша хубава дума е изговорена само с искрени намерения. Че "Обичам те" няма да се превърне "Докато намеря нещо по-добро".
Защото любовта на човек не е дъждобран, който слагате, само когато вали. Тя не е нито убежище от тъгата, нито временен дом, а много рядък и ценен подарък, който заслужава отношение и взаимност.
Има нещо болно и отвратително в свят, който одобрява консумацията на други човешки същества, сякаш те не са нищо повече от поредното материално нещо. Това ни учи, че е нормално да преминаваме от романс през романс сякаш те са патроника на револвер в игра на руска рулетка.
Това е урок, от който всички трябва да се отучим.
Истинската любов представлява връзка, а не компенсация. Никога не трябва да започвате отношения, мислейки само какво може да получите, а вместо това какво може да предложите и споделите - и какво бихте жертвали заради партньора си или потенциала, който виждате в общото си бъдеще.
Любовта не е длъжна да ви поправя. Трябва да намерите покой, преди да допуснете някой друг в живота си. Ако искате да дадете шанс на връзката си да оцелее, трябва да го направите още при започването й. Не може да очаквате хубави неща до пораснат в замърсена почва.
В края на краищата сърцето е нещо, което трябва да бъде пазено грижливо и подхранвано, да бъде хвалено и уважавано, но ако не може да видите неговата незабравима красота и цена, поне го пуснете, за да отрие някой, който ще го направи.
