Ти никога не ми обеща, че ще ме обичаш вечно. Но кой всъщност знае какво е вечността? Колко дълго тя ще продължи? Дали е повече от "много"?
Затова ти не ми обеща "вечно", защото за истинската любов няма точно време, тя ще трае колкото й позволиш.
Ти никога не ми обеща, че винаги ще бъде прекрасно и лесно. Ти просто остана с мен, до мен, независимо колко е трудно понякога, независимо от препятствията. Ти винаги си тук и това ми стига!
Никога не ми обеща, че ще бъде перфектно. Защото перфектни хора и неща няма.
Понякога тръгваме в грешни посоки, понякога се държим като малки наивни деца, но накрая винаги намираме пътя до сърцата си, винаги!
Ти никога не ми обеща, че ще се грижиш за мен. Просто го направи. Без да те моля, без да очаквам. Когато ми беше най-тъжно, ти бе моето слънце. Когато ми беше най-студено, ти бе моята топлина. Когато ми беше най-трудно, ти бе моята опора. Без обещания - просто го направи.
Ти никога не ми обеща, че ще имам най-добрия мъж. Но ти се постара. Независимо, че понякога грешиш, че понякога крещиш и се ядосваш за глупости, ти ставаш все по-добър. С всеки изминал ден. Без да обещаваш, ти просто се стараеш.
Любов моя, ти никога не ми обеща, че ще ме направиш най-щастливата жена на света. Но всеки ден, в който виждаш усмивката ми, аз съм тази жена.
Всеки ден, в който ми казваш и показваш любовта си, закриляш ме, прощаваш ми, караш ме да се смея като малко дете... ето тогава ти ме правиш най-щастливата жена на света!
Защото в любовта не са нужни обещания, не са нужни много думи дори. Любовта е действие, което правиш с душата си, с очите си, със сърцето си!
