Тя е търпелива. Тя разбира и никога няма да те обвини за нищо. Любовта, която не бърза, тя е истинската, тя е завинаги. Защото може да чака дълго, цял един живот дори.
Когато човек обича, много често мечтае за красиво бъдеще. Представя си старините, как влюбени все още се държите за ръце, все още се смеете заедно и все така се подкрепяте.
Ти представяш ли си това?
Двама старци, едва ходещи, едва виждащи, но все така обичащи, с туптящи сърца.
Така виждам аз нашето бъдеще. За това си мечтая. И не бързам. Аз няма да те насилвам, няма да ти кажа, че не ни остава много време. Защото имаме цялото време на света.
Аз ще те чакам, защото любовта, която не бърза, която е търпелива, тя е най-истинската!
Когато си готов, когато съм готова, ще създадем нашето бъдеще, ще напишем нашата приказка. А докато дойде времето за това, помни едно:
Аз винаги ще те обичам, винаги ще съм до теб и в добро, и в зло.
Ще връщам усмивката ти, ще бърша сълзите ти, ще се смея заедно с теб, ще те държа за ръка - винаги!
Защото нашата любов не бърза. Тя се случва бавно, но никога пред нищо не се отказва.
Преживява бури, урагани, посреща изгреви и залези, прощава и забравя.
Защото любовта, която не бърза, накрая побеждава!
