Любовта е двойна радост, двойна болка. Тя е да изпиташ всичко, но умножено по две.
Любовта е две сърца, две души, две тела, които се любят, обичат и уважават. Пак по две.
Когато си влюбен усещаш по-силно аромата на пролетните цветя, слънцето грее по-ярко, а песента на птичките е още по-хубава. Обичаш, живееш, бориш се, страдаш, усмихваш се... и така все по две.
Няма по хубаво чувство от това да знаеш, че вечер има до кого да заспиш. Да облегнеш главата си на едно силно, любящо рамо, да почувстваш топлина, закрила, разбиране. Да споделиш както болките, така и радостите си с любимия човек. Да слушате заедно любимата си музика, да гледате любимите си филми, да прекарвате едно приятно време заедно. Когато сте истински щастливи, да можете да споделите радостта си, защото тя също е двойна. Когато ви е мъчно, когато ви е тежко, да споделите болката си, защото всичко е по две. Тогава ще ви стане по-леко, по-спокойно, някак по-добре.
Хубаво е, когато сутрин отваряте очи, първото нещо, което виждате, да е вашият любим човек. Той да ви събужда с целувка и колкото и да сте рошава и сънена, да ви каже отново: „Ти си най-красива на света!“.
А вечер, когато се приберете уморени от работа да сложите две чаши вино, да запалите две свещи, да усетите две туптящи от любов сърца.
Защото любовта е всичко по две!
Тогава ще разберете, че няма нищо по-важното в този живот от това, да има с кого да споделите всеки един момент. Някой, който да ви разбира без думи, който да ви кара да се усмихвате всяка секунда, който да ви помага и да ви подкрепя, който да се смее на шегите ви и който заедно с вас плаче на романтични филми. Човек, който да споделя и леглото ви, и дома ви, и съдба ви, и живота ви.
Защото любовта е всичко по две- двойно щастие, дойна болка, двойна подкрепа, двоен уют, двойна усмивка, две души, две сърца, двама души, споделящи една съдба!
