Все си мисля, че любовта би била най-красива, когато отвори очи, сънено. Когато потърси устните ти, като че търси жива вода. Когато се провлачи нетърпеливо до теб, за да те гушне, сякаш тези десет сантиметра помежду ви са били километри.
Все си мисля, че любовта би била най-красива късно вечер. Когато силите стигат единствено за допир, а думите са уморени от баналности. Когато се отпуска на гърдите ти, за да чуе ритъма ти и нежно извива крайчеца на устните си в усмивка. Защото си жив. И си тук.
Все си мисля, че любовта би била най-красива, когато крещейки, омеква до нежност, усетила дланта ти. Когато бори гнева ти с устни, а сълзите ти - с прегръдка. Когато се чувстваш най-силният човек на земята заради точно тази слабост, която усещаш.
Все си мисля, че любовта би била най-красива... когато просто я има.
Споделена.
Автор: Ariadna
