Винаги съм си мислила, че истинската любов е като в приказките и филмите: И заживели щастливи до края на дните си. Вярвах, че никога няма да сваля розовите очила, че трепетите и радостта винаги ще са с нас, че всичко ще е толкова хубаво, както в първия ни ден заедно.
Но реалността ми удари такъв шамар, че все още усещам болката. Разбрах, че не всеки ден ще бъде слънчев и че двамата ще требва да преминем толкова много препятствия, че чак сили да не ни останат. Но… въпреки това никога не бих заменила нашата любов с нищо на света.
Защото тя ми показа колко силни сме всъщност заедно и как нищо не може да ни попречи да сбъдваме мечтите си!
И точно за това искам да ти благодаря, любов моя!
Ти винаги си тук, винаги, дори когато е трудно, дори когато е страшно. Обичаш ме в моментите, когато не ставам за обичаме и ме търпиш с всички мои лудости.
Любов моля, благодаря ти за това, че си до мен във всеки един момент, че ме подкрепяш, че ме разбираш, че си моя опора!
Благодаря ти, че си моя лъч светлина, дори в най-тъмните дни и че само ти можеш да ме вдигнеш, когато падам!
Любов моя, благодаря ти, че ми доказа, че любовта може да премине през бурите и пак да се запази цяла, истинска, красива!
Благодаря ти, че не се отказа от нас дори в най-трудните моменти!
