Времето неусетно лети. Лети толкова бързо, особено когато си влюбен.
Когато намериш човека, с когото искаш да споделиш живота си, дните започват да минават като секунди.
И остават толкова много неща, недовършени и толкова много думи, неизказани.
Първо си казваме хубавите, онези, които искаме да запомним завинаги като "Обичам те", "Ти си моят живот", "Не мога без теб", "Благодаря ти, че те има".
Ала онези, които крием дълбоко в душата си, които като камък сякаш застанали на гърлото ни, никога не намираме смелост и време да изречем.
А те също са важни, колкото другите. Защото животът не е приказка, светът не е розов, дори любовта не е.
Затова сега ти пиша всичко това, което не успях да ти кажа...
Липсваше ми, когато ти разказвах истории от живота си, а ти сякаш беше разсеян и не ме слушаше.
Липсваше ми, когато цял ден си преглеждах телефона, чакайки да се обадиш без причина, но ти така и не се обаждаше.
Липсваше ми, когато те чаках да дойдеш да ме вземеш от работа с цвете в ръка, а ти така и не идваше.
Липсваше ми, когато нощем исках да ме събудиш и да ме целунеш страстно, както в първата нощ, но ти така и не се събуждаше.
Липсваха ми онези малки изненади, които правеше в началото на връзката ни, но ти така и не ги направи отново.
Липсваха ми закачливите смс-и, които ми изпращаше още преди да беше ме спечелил, но ти така и не ми писа отново.
Липсваше ми, когато ти казвах кои са любимите ми бонбони, чакайки да ми ги купиш, но ти така и не го направи.
Липсваха ми дните, в които на пук на правилото, че "мъжете не са толкова романтични" ти бе адски романтичен, ала тези дни не са върнаха.
Липсваше ми, когато много ми се ходеше на кино, на ресторант, на романтична почивка, но ти така и не ме заведе.
Липсваше ми, когато имахме празник и се събуждах, очаквайки най-хубавата изненада от теб, но ти така и не ми я направи.
Не, не ми липсваше любовта ти, ти винаги ми я показваше.
Липсваха ми обаче всички тези малки неща, адски ми липсваха...
