Красива притча за Любовта и Раздялата... Тя ни разказва за това, което никога не може да бъде убито. Не любов, не чувствата, а паметта!
За кого е притчата?
За Любовта и Раздялата. Те се възхищаваха на една очарователна двойка. И Раздялата реши да спори и да покаже на Любовта, че може да раздели тези щастливи влюбени! Любовта знаеше своята стойност. Тя каза на Раздялата: "Дай ми правото на едно действие и тогава можеш да правиш каквото искаш с двамата влюбени!"
Раздялата решила, че всичко изглежда ще е в нейна полза. И, разбира се, се съгласила.
Какво направила Любовта?
Тя просто отишла при двамата влюбени и нежно ги докоснала. Те погледнали един към друг и ... Готово! Сега те почувстваха любовта си един към друг - толкова силно! Но Раздялата решила да изчака преди да действа - сърцата им били изпълнени с любов, трудно било да се направи нещо, което ще ги раздели..
И какъв бил първият ход на Раздялата една година по-късно?
Тя отишла в дома им с надеждата, че след като една година, няма повече любов в сърцата им, Така че ще бъде възможно да ги раздели! Тя не видяла онази пламенна любов в очите им. Но видяла нещо друго- благодарност. В крайна сметка младата съпруга дарила съпруга си с дете! И те били благодарни един на друг за това! ..
"Добре", казала Раздялата, "Ще опитам по-късно."
ДОРИ ДА ИМАМ 100 ЖИВОТА, ПАК ТЕБ ЩЕ ИЗБЕРА!
Втори ход
Децата бягали шумно из къщата, съпругът се прибрал уморен, жена му се опитвала да успокои всички ... Каква благодарност може да има сега? За какво? За многото притеснения и задачи ?! Раздялата погледна в очите на съпруга и съпругата, но за нейна изненада там видяла разбиране и уважение.
"Добре.", казала Раздяла, "Нека изчакам още малко."
Трети ход
Децата пораснали. Влюбените остарели. Минали толкова много години, че Раздялата била сигурна, че ще раздели двойката. Но не - в очите на съпруга и съпругата тя видяла доверие. Истинско доверие!
Нямало какво да направи, затова решила да мине пак след години.
Последен ход на Раздялата
В къщата при следващото си посещение Раздялата намерила внуците на влюбената двойка, които се навъртали около тъжната баба. Следа от нейния съпруг нямало... Раздялата погледната в очите на старата жена. Там се виждали сълзи. Бабата станала и отишла до гроба на своя любим дядо, който бил починал. Раздялата отново погледнала в очите ѝ и видяла нещо красиво- паметта.Бабата помнела своята голяма любов, всички мигове прекарани със своя любим съпруг. Помнела уважението и разбирането. Споменът за доверие също бил в очите ѝ.
Какъв извод може да се направи?
Където има истинска любов, разбиране, уважение и доверие, Раздялата няма място! Дори и да разделяте хората физически - те винаги ще носят спомена един за друг. Защото всичко започва с любов, прераства в благодарност и уважение, а един ден остава споменът за всичко това!
