Един мъж се обърнал към Бог с въпроса:
Боже, защо си направил Ева толкова красива?
За да можеш да я обикнеш – отвърнал му Бог.
Но защо понякога тя прави такива глупости? – задал нов въпрос мъжът.
За да може и тя да обикне теб – отговорил му Бог лаконично.
Сетих се за този виц, докато четях следната притча:
Живели мъж и жена – най-обикновено семейство. Животът им бил като на хиляди други – работа, дом... Ден след ден се прибирал съпругът в дома си след работа, лягал на дивана с вестник в ръка или сядал на фотьойла пред телевизора с дистанционното. През това време съпругата приготвяла вечерята. Готвела и мърморела как мъжът й за нищо не става, как не я зачита за човек, как се е превърнала в слугиня и всичко лежи на нейните ръце... Поне да изкарвал повече пари, а той... Хич не му допадало на мъжа това мрънкане, но търпеливо мълчал. Въпреки че на моменти едва се сдържал да не й каже да се погледне в огледалото и да види на какво е заприличала. Защото, когато се запознали, била съвсем различна – стараела се да изглежда добре, била мила и усмихната.
Един ден съпругата се развикала:
Мързел такъв, върви поне да изхвърлиш боклука!
Съпругът взел кофата и излизайки на улицата, се обърнал към Бог:
Боже, това моето живот ли е? Това ли е съдбата ми – да остана до края на живота ми с тази жена, която е на път да се превърне в грозна и проклета бабичка?
Изведнъж от небето се разнесъл глас:
Мога да ти помогна, но ако веднага превърна жена ти в прекрасна богиня, съседите ще започнат да задават въпроси. Няма смисъл да привличаме вниманието им. Затова постепенно ще подобря характера и външния вид на съпругата ти. Но и ти трябва да се постараеш, защото, ако ще живееш с богиня, трябва да бъдеш на нивото й.
Мъжът много се зарадвал. Бил готов на всичко заради богинята, която Бог му обещал. Единственото, което го интересувало, било кога ще започне промяната.
Аз започвам веднага – отвърнал Бог. – Само че промяната ще става постепенно, както се разбрахме.
Върнал се вкъщи мъжът, седнал на дивана, взел вестника, но не можел да се съсредоточи в четенето. Пуснал телевизора, но дори и мачът не му бил интересен. Нямал търпение да види дали жена му се е променила някак. Влязъл той в кухнята, застанал зад нея и започнал да я разглежда, а тя, като усетила погледа му, неволно вдигнала ръка да оправи косата си и го попитала:
Защо ме гледаш така?
Мъжът, като не знаел какво да отговори, произнесъл смутено:
Мислех си, че мога да ти помогна, като измия съдовете...
Ти? Съдовете? Да ми помогнеш? – започнала да повтаря невярващо съпругата, докато сваляла мръсната си престилка. – Аз вече ги измих.
Съпругът забелязал, че по бузите на жена му се появила приятна руменина. Взел кърпа и започнал да подсушава чиниите. Сетне, за изумление на жена си, й отстъпил най-хубавото място на дивана. Тя го гледала недоумяващо, а той, мислейки си за настъпващото преобразяване, я попитал как се чувства? Светнала от радост, съпругата му заразказвавала как е минал денят й.
На следващия ден мъжът се прибрал вкъщи след работа почти на бегом. Много му било любопитно колко се е променила жена му за един ден. Но изведнъж му хрумнало, че ако тя вече се е превърнала в богиня, той хич няма да бъде на нивото й и за всеки случай минал да купи букет цветя – за да не се изложи. Когато се прибрал у дома, без малко да получи инфаркт. Когато позвънил, съпругата му отворила вратата, облечена в хубава рокля, с красива прическа и сякаш изглеждала подмладена. Той неловко й протегнал цветята. Жената ахнала, свела кокетно ресници и поела букета с усмивка. „Колко са красиви ресниците на богините”, помислил си мъжът. И в следващия миг видял, че масата е красиво сервирана, със запалени свещи, чаши, пълни с рубинено вино, а във въздуха се носел ароматът на вкусна вечеря.
Седнали двамата на масата, но съпругата изведнъж скочила с думите:
Прости ми, скъпи, забравих да ти включа телевизора. И днешния вестник съм ти купила...
Няма нужда от телевизор – спрял я съпругът. – И вестници не ми се четат в момента – и без това всеки ден пишат едно и също. Искам да те попитам, понеже утре е събота, какви са плановете ти?
Защо? – изненадала се жената.
Понеже в службата ни предлагаха билети за театър и аз взех за нас. Искаш ли да отидем? А преди това можем да се разходим по магазините, за да си купиш нещо – някоя нова рокля, „подходяща за богиня” – едва се сдържал да не изръси, но вместо това казал „подходяща за театър”. Докато говорел на жена си, мъжът не можел да откъсне очите си от нея – тя сякаш се преобразявала с всеки изминал миг и ставала все по-прекрасна. Лицето й сияело, а очите й блестели. Както му обещал Бог, жена му се превърнала в истинска богиня. А единственото, което занимавало щастливия съпруг, било дали ще бъде достоен за нея.
Смисълът на това продължение на темата за любовта между мъжа и жената е, че думите на ап. Павел от предишната „гатанка” жените да се покоряват на мъжете си „като на Господа” съвсем не са празни приказки. Всъщност той има предвид точно това – че у дома си мъжът трябва да бъде Бог. И не в балканския, ориенталски смисъл на думата, а именно в контекста на горната история. Ако иска богиня у дома и ако тя е „плът от плътта му и кост от костите му”, мъжът-Бог има отговорността да помогне на жена си да разгърне своята божественост:
Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява (Ефес. 5:28-29).
В една православна беседа за брака, която прочетох преди време, ми направи голямо впечатление какво отговорил един духовен старец от Атон на мъж, който се оплаквал от жена си - че не го слушала и не му се покорявала, както е заповядано в светите текстове. Старецът просто го попитал:
- А ти, ти държиш ли се като Христос?
Този простичък въпрос изведнъж ме освободи от цялото онова раздразнение към текстовете на апостол Павел, което изпитвах години наред. Защото, ако съм обичана от мъж така, както обича Христос, нямам нищо против да се покорявам – да се отдам напълно и с цялото си същество. И със сигурност много ще се боя – не да се страхувам както слуга от господаря си, а както само истински обичаната и обичаща жена се страхува да не оскърби любимия си. Да не загуби неговата любов, доверие, закрила и уважение. Защото, както пише свещеник Йоан Карамихалев, в брака става преобразяване на човека, разширяване на неговата личност. Човек придобива ново зрение, ново усещане за живота, нова пълнота. А те дават чувството за завършеност, цялост и удовлетворение, което ни прави по-богати и по-мъдри. Това е „доброто” на съюза между мъжа и жената. Това е тържеството на любовта.
Това е една от 55-те вдъхновяващи истории от новата книга на Ивинела Самуилова – „Гатанки от небето”.
В книгата ще откриете вдъхновяващи истории за истински ценното в живота. За стремежите на сърцето ни, за отношенията в семейството, за смисъла на страданието. За благодарността и прошката, за идеалите и талантите, за вярата и надеждата... Но най-важното, тази книга ще ни помогне да почувстваме, че във всички изпитания в живота не сме сами.
