Когато заспивам до теб, най-хубаво ми е, най-уютно ми е.
Когато заспивам до теб, най-спокойно ми е и знам, че дори ако сънувам кошмари, ти ще си там, ще ме прегърнеш и успокоиш.
Когато заспивам до теб, най-топло ми е, дори и през студените зимни вечери, дори и да вали, на мен ми е добре.
Когато заспивам до теб, когато се гушна в теб, когато усещам дъха ти, когато галиш косата ми, знай, тогава най-хубаво ми е.
Когато заспивам до теб, понякога изобщо не ми се спи. Искам ми се цяла нощ да си говорим за какво ли не, да се смеем, да мечтаем, да се целуваме, просто да не спим.
Леглото толкова меко и удобно е, когато от едната страна си ти. Когато си ме гушнал, когато ми разказваш приказки за лека нощ, приказки за нас, за нашата любов, за нашия щастлив живот. Тогава помни, най-хубаво ми е!
Когато заспивам до теб, нищо друго не искам, само и единствено да се събудя пак до теб.
Защото няма нищо по-хубаво от това ТИ да си последното нещо, което виждам вечер, преди да заспя.
И няма нищо по-прекрасно от това пак ТИ да си първото нещо, което виждам сутрин, когато отворя очи!
И ако вечер се събудиш и ме видиш да се усмихвам на сън, знай, че това е само защото заспивам до теб!
