Понякога в живота идва време да си тръгнеш. Да се предадеш и откажеш. Да продължиш напред и да оставиш едно време и един живот, където си бил много по-щастлив. Това време се нарича краят. Край на една връзка, епоха, ера, чувства. Край на нещо красиво, което вече не е така добро за теб. Това може би е най-трудният избор, който един човек може да направи. Да се изправиш срещу себе си, идеалите и най-вече надеждите си. Да осъзнаеш, че може би те не са били толкова истински. Да погледнеш истината през други очи. Това е времето на промяната.
Всяка една връзка има своите силни и слаби страни.
Всичко започва много хубаво и еуфорично. Романтика, обич, малки жестове, леките усмивки и огромният пламък в очите. Всичко се развива добре и двамата заедно започвате да градите тухла по тухла вашето общо бъдеще. Появяват се планове, които неминуемо съпътстват дадената връзка: деца, къща, приоритети, общи цели… В този водовъртеж минава определен период от време. Той ви дава някои от тези цели, но обикновено не всичките. Някои мечти остават за по-късно, а това по-късно никога не идва.
Защото и най-красивата любов има своя край. Той се разделя на два вида. Заживявате така, както сте принудени от обстоятелствата: примирени и омагьосани от спомените за времето, когато сте били по-щастливи и много, много по-влюбени. Или избирате втория вариант - да си тръгнете. Да сложите края… Това е най-трудното нещо, пред което може да се изправите.
Избирате да си тръгнете от едно място, където сте били толкова щастливи и обичани. Да оставите там мечтите си, усмивките, многото спомени и безкрайните любовни нощи. Понякога раздялата с този живот може да бъде най-болезненото нещо за вас. Най-трудният житейски избор и най-тъжното нещо, което ви е се е случвало. Но всички казват, че промяната е за по-добро, но как започва самата промяна? Обикновено ние разбираме последни за нея.
Промяната влиза като невидим гост в нашия иначе изрядно подреден живот. Никога не можем да забележим нейната поява, защото отначало тя е невидима. Лекото отдалечаване един от друг, липсата на целувка сутрин или „обичам те“ - което вече е само дума, а не послание. Промяната ни заварва неподготвени, докато един ден не се изправи пред очите ни и ние не я видим в целия й блясък: вече няма любов или страст, има само обич по миналото и някакво състояние, като по навик.
Промяната си е свършила работата в нашата връзка. Тя е разрушила новото и е убила тръпката. Направила ни е роби на ежедневието и е откарала мечтите и надеждите на някое скрито място, където те са в пъти по-малко от спомените. А когато в едни отношения има повече спомени, отколкото мечти, то тогава тя е към своя край, колкото и да не ни се иска да го приемем.
Следва момент на тъмнина.
Когато се чудиш какво да правиш. Когато не знаеш как досега не си усетил всички малки неща, които са били налице. Как не си видял истината в очите и не си осъзнал всичко, което е било пред теб.
След месеци на тъга, обвинения най-вече към нас самите и упреци към всички останали, може би е дошло времето да си тръгнем.
Да оставим човека, с когото си представяхме, че ще остареем заедно и да пуснем неговата ръка. А нашата да остане празна. Да затворим вратите на един общ дом и да продължим. Не знам дали напред, но със сигурно нанякъде. Да продължим в търсенето на нещо, което ни прави щастливи. Нещо, което ни изпълва целите и ни кара да мечтаем да не идва утрешният ден, защото днешният е прекалено красив. Да мечтаем за деня, а не за миналото.
Този човек може да не се появи веднага. Могат да минат месеци в самосъжаление по времето, което сме изгубили и по неговата липса.
Но накрая отново ще бъдем пак такива, каквито бяхме. Сигурно ще сме оставили частица от себе си или направо цяло парче в онзи, друг дом. Там, където бяхме наистина щастливи. Но човек не трябва да се примирява с миналото. Винаги трябва да търси щастието и да бъде смел.
Защото само смелите продължават напред…
