Знам какво си мислите, като четете заглавието – защо тя въобще си е губила времето с грешния човек?
Така се случи – прекарах много време с мъж, който не беше за мен. Вярвах, че ще бъдем заедно завинаги. Показвах му любовта си по всевъзможни начини. Обяснявах на всички колко съм "щастлива", че съм намерила любовта.
Но поглеждайки назад – сега, когато вече не сме заедно – си давам сметка, че не е било любов. Не е могло да бъде. Как можеш да излекуваш някого, който не приема лечението?
Всичките ми секси дрехи, изкуственият смях, времето, което прекарвах с хора, с които нямах нищо общо – всичко това беше отчаян вик за внимание. Надявах се, че ако правя всичко така, както му харесва на него, ще мога да го накарам да се влюби в мен. Но не можах. И не трябваше да се опитвам.
Не трябва да убеждаваш някого да те обича. Той просто трябва да те обича – завинаги.
Да обичаш грешния човек може да те научи какво отношение заслужаваш и какво ще получиш, когато обичаш правилния човек. Любовта не може да бъде едностранна. Тя трябва да е взаимна, в противен случай не съществува. Приятелите ми все ми повтаряха, че той не се отнася добре с мен и че заслужавам повече, но тогава бях заслепена и не го разбирах.
Не го разбирах, докато не се появи истински мъж, не просто някакво момче, който ми показа какво е да имам доверие, да бъда обичана, да се чувствам специална. Най-накрая разбрах какво е да съм една от онези жени, на които завиждах – онези, които се разхождаха по улиците, прегърнати с любимия си.
Всяка жена заслужава мъж, който се грижи за нея. Мъж, който си спомня всички малки подробности за нея – така, както го прави тя. Ние просто искаме да бъдем обичани – винаги и завинаги. И нито една от нас не заслужава пренебрежение и несправедливо отношение.
"Любов" е странна дума. Напомня начина, по който двама души се държат за ръце. Можете да я разделите на две срички (на английски - love ), но само когато те са заедно, думата придобива смисъл. Така е и с любовта.
