Аз съм перфекционист. Да, определено съм такава. Старая се да изглеждам перфектно - дрехи, коса, дори нокти, всичко трябва да е изрядно. Завърших гимназията с отличен и това едва ли ще учуди някой, защото винаги се стремя към най-доброто.
И освен че искам да съм перфектна във всичко, държа и човекът до мен да е такъв. А това да се стремиш към съвършенство си има и доста отрицателни страни.
Това качество е като болест и заразява всеки аспект от живота ти, изкривява мисленето ти и изключва рационалните очаквания за всичко и, още по-катастрофално, за всички около теб.
Нищо и никой не е достатъчно добър за мен.
И ако ме попитате какво спечелих с този перфекционизъм, бих ви отговорила така: Спечелих доста неща, но загубих повече. Загубих едно много добро и прекрасно момче.
Ето защо:
Очаквах от него да бъде перфектен
Голяма грешка.
Цялата тази концепция да намериш някой, който да е добър за мен, да е подходящият, а не просто перфектен, никога не съм намирала логика в това.
Моето момче определено изглеждаше повече от добре. Той беше висок, тъмен, красив и имаше тези сладки трапчинки... Само като ми се усмихнеше, се разтапях.
Но аз очаквах и действията му да са толкова перфектни, колкото външният вид. Исках от него много повече, отколкото можеше да ми даде... и защо?
Постоянно исках да го променя, да го направя перфектен, такъв какъвто самата аз си го представях. Но нямах никаква идея, че това го отблъскваше от мен и много скоро щях да го загубя.
И това ме превърна в кучка...
Заядлив, злобна, малка кучка. И нека бъдем реалисти: никой не обича кучки.
Естествено това се отрази и на нашата връзка и моето момче престана да бъде толкова добро и мило с мен.
Опитваше се да ме убеди, че държанието ми няма да доведе до нищо добро, но аз не го слушах.
Колкото повече ми говореше и се опитваше да оправи нещата, толкова по-гадно се държах аз.
Чудя се как ли ме е търпял...
И така всеки разговор беше свързан с подобрение и перфекционизъм
Трябва да се постараеш повече, когато ми правиш изненади. Тези не струват!
Трябва да избираш правилните цветове, когато ми купуваш цветя.
Трябваше да се подготвиш по-добре за изпита.
Трябваше да се опита по-трудно на този изпит.
Мразя брюкселското зеле, нарязано по този начин, няма ли да се научиш?
Буквално, аз критикувах как е нарязал зелето, а трябваше просто да бъда щастлива, че моят мъж ми е приготвил вечеря.
Пропуснала съм толкова много неща, заслепена от моя перфекционизъм, не видях какъв прекрасен човек имах до себе си.
Но, най-голямата ми грешка бе, че позволих да го загубя
През цялото време си мислих, че аз съм правата, че да бъдеш перфектен и да се опитваш да направиш другите перфектни е нещо хубаво.
Колко много съм грешала!
И когато осъзнах колко много означава за мен, моето момче вече си беше отишло.
Беше му писнало от всичките критики, от постоянното заяждане, от стремежа ми всичко да бъде перфектно.
Той просто ме е обичал и е искал да бъдем щастливи.
Обичал ме е такава, каквато съм, с всички мои недостатъци, търпял ме е, а аз не оцених колко прекрасен е той.
В никакъв случай не е перфектен, но беше достатъчно добър, за да ме направи щастлива.
Така че момичета, ако не искате и вие да загубите такова страхотно момче, никога не бъдете прекалено взискателни и не се стремете към съвършенство.
Защото смисълът на живота не е в това. Важно е да намерите някой, който ще ви обича такава, каквато сме, без да иска да ви промени.
