Всички хора в даден момент от живота си са били засегнати от нечии думи, независимо дали е ставало дума за любовта, кариерата или друг аспект от живота им. Учим се, че с всяка изминала година, която прибавяме към житейската си "сметка", чуждите коментари не бива да остават следи в душата ни. Да, на думи звучи супер, но в действителност е адски трудно за един чувствителен човек да стане "дебелокож".
Животът не е в черно и бели краски, а в стотици други нюанси и светлосенки. И именно там се крие красотата му. Затова и винаги има хора, които да ви предложат рамо и глътка позитивност, но понякога срещате и „другите” – онези, чакащите да се провалите, за да ви посочат с пръст. Или пък третите – апатичните, които изобщо не ги интересува дали ще успеете, или не, те просто си говорят.
Всички ние носим тежестта от негативните мнения на някого. Но носим и светлината на онзи, който е повярвал в нас. И докато някои ще кажат, че най-доброто решение е да махнете с ръка и да продължите, понякога е трудно да забравите хората, които са ви наранили. А и не е нужно. Защото както казахме, светът е изтъкан от хиляди емоции, цветове и мини вселени, че не може избирателно да изтриваме това, което не ни харесва. Поне не и ако сте чувствителен човек с по-дълбока душевност…
Истината е там, че няма смисъл да прощавате, ако не можете да забравите. Не бъдете наивни и не раздавайте любов и опрощение на хора, които не заслужават да бъдат в живота ви. Постарайте се просто да не таите омраза в сърцата си. Лошите чувства изяждат отвътре, а хората, които са ги провокирали, ще изчезнат с течение на времето. Затова останете в мир със себе си и запомнете, че всяка реакция е отражение на вътрешния свят на човек. А вашият свят черна и мрачна гора или цветна поляна е?
