Позволете си да обичате, защото любовта, която е красива и истинска, не ни наранява и не ни предава, нито ни кара да плачем. Любовта, която си струва радостта, е видът, който се предлага с отворени очи и страстно сърце. Това е зряла, осъзната връзка, при която празнотите не се запълват, нито се коригира егоистичната самота.
Ако се замислим за момент, ще разберем, че идеята, която е най-дълбоко вкоренена в нашата популярна култура, е класическата идея, че "който наистина те обича, ще те накара да страдаш". Това е невярна идея. Болката и любовта са твърде различни неща, защото искрената връзка, основана на взаимността, никога няма да се състои от токсични или отровни чувства.
Позволете си да бъдете обичани, нека бъдете обичани така, както заслужавате, защото любовта не боли!
Любовта, която е истинска, винаги носи радост и никога болка
Джон Готман е един от топ специалистите за връзки. В една от книгите си "Какво да правиш, за да продължи връзката?" той обяснява, че тайната да направиш една връзка трайна и щастлива е да знаеш как да се отдадеш. С това професорът по психология от Университета във Вашингтон извисява необходимостта взаимно да се грижим един за друг, да проявяваме искрен интерес един към друг и преди всичко друго, да създаваме споделени спомени и ценности.
Следователно болката не принадлежи или няма никакъв смисъл в тези отношения. Каним ви да помислите за това с нас.
ДО МЪЖА, С КОГОТО НЕ НИ БЕШЕ ПИСАНО ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО
Липсата на любов и белегът, който оставя върху мозъка ни
Една от най-забележителните характеристики на онези хора, които успяват да установят романтична връзка, основана на уважение, радост и израстване, е, че са способни да обичат, сякаш никога преди не са били наранявани, без да използват болка, която биха имали в предишния отношения срещу новия си партньор. Не липсва доверие или следи от минала горчивина.
В днешно време се очертава интересен фокус, базиран на релационна невробиология. Основната отправна точка на тази теория е идеята, че нашият мозък, благодарение на своята невропластичност, е способен да лекува "тези рани", тези отпечатъци от болка.
Ако бяхме способни да реконструираме нови мрежи и дори да укрепим онези нервни връзки, засегнати от болката от емоционална травма, със сигурност бихме успели да създадем по-здрав вътрешен баланс.
Красивата любов е тази, който не ни кара да страдаме, а да се усмихваме
Това, което боли, е липсата на любов! Това, което ни натъжава, е изгубената битка, изтощението на пропито сърце, лишено от надежда, онзи момент, в който вече не се доверяваме на думите: "Обещавам ти, че ще се променя" или "Сигурен съм, че нещата ще са различни този път".
Искам такъв вид любов, с искрени погледи, думи, пълни със смисъл, смирено сърце и споделени пътеки.
Никога не трябва да приемаме любов, която има вкус на сълзи. Да ги оставим да ни убедят, че всички истински житейски уроци идват от страданието и че всички по някакъв или друг начин трябва да се преживее, за да се родим отново, за да се родим наистина.
Любовта, която е красива, не боли, нито се стреми да наранява! Тя те кара да се усмихваш!
