Трябват ти време и постоянство, за да се научиш как се гледат растения.
Може да си мислиш, че не е кой знае каква философия, но всъщност на мен ми беше трудно. Трудно ми беше да поливам водата бавно и постепенно и да бъде разпределена в цялата саксия. В началото я изпльоквах цялата наведнъж (горкото растение!)… сякаш прогонвам някакви разгонени мяучещи котки от двора.
С времето се научаваш да бъдеш по-търпелив, по-внимателен. Все пак и растението има чувства и носи живот в себе си.
Така е и с хората. Само че тях не ги поливаш с вода, а с грижа. Но пък работят на същия принцип. Ако изпльокаш цялата си грижа на главата им, има вероятност да ги удавиш, да им стане лошо, да изсъхнат. Ако пък забравиш поне от време на време да издърпваш завесите пред тях и да ги насочваш към светлината или пък ги оставиш да умрат от жажда… пак не е добре.
Общо взето хората не са много по-различни от растенията. Трябват ти време и постоянство, за да се научиш как се гледат хора.
Автор: Уриет Рашидова, urashidova.blogspot.com
